“Гадаещите тестове” за щитовидната жлеза

В продължение на десетилетия жените се борят да бъдат чути за своите симптоми.

Процесът не е бил лесен. Дълго време те са били принуждавани да смятат, че много от здравословните предизвикателства, които разгледахме в статиите за заболяванията на щитовидната жлеза, са само в главата им. Едва, когато медицинските среди започват да определят проблемите с щитовидната жлеза като широко разпространени, тестовете за тези проблеми достигат и до масовата медицина. Това предлага нужното потвърждение на много пациенти, които най-накрая получават доказателство с резултатите от тестовете, че в тялото им има нещо нередно.

От друга страна, какво се случва ако сте една от тези жени (или мъже), чиито резултати от тестовете са "нормални"? Съществува дългогодишна практика, при която общопрактикуващите лекари определят здравето на щитовидната жлеза от нивата на TSH (тиреостимулиращ хормон, наричан още тиротропин) на пациента. Те искат да видят, че тези стойности са в нормалния диапазон от 0,5 до 5,0, и ако те са такива, тогава тези лекари се ръководят от това, на което са били научени, а именно, че щитовидната жлеза на пациента е наред. Може да се почувствате изключително разочаровани ако чуете, че всичко изглежда както трябва, когато знаете, че нещо не е наред.

Сега вече има лекари, които се опитват да изследват по-обстойно проблемите с щитовидната жлеза. Те преглеждат много пациенти, чиито нива на TSH са нормални въпреки редица симптоми, които изглежда показват обратното, така че се опитват да получат по-цялостна представа за работата на щитовидната жлеза, като изследват едновременно свободните Т4 и Т3 щитовидни хормони. Благодарение на това, в наши дни жените се възприемат по-сериозно, отколкото преди.

Дори и с това развитие обаче, ние сме заседнали във фазата на избор на остарели тестове за щитовидна жлеза, защото всеки тест за щитовидна жлеза е изграден върху остарялото предположение, че проблемът със здравето на хората е болната щитовидна жлеза. А както вече добре знаете, проблемната щитовидна жлеза не е самият проблем. Тя е индикация за нещо много по-голямо: вирусния товар на Епщайн-Бар. Ако най-новата информация, която чувате или четете някъде, твърди друго, източникът, който сте избрали не е актуален и трябва да се счита за връщане към тъмните векове или дори към времето на динозаврите и за реликва на остарялото мислене.

Докато медицинските среди не осъзнаят факта, че ЕБВ е истинският виновник за проблемите с щитовидната жлеза, а не просто помощник на други фактори, погрешно считани за подбудители на лошото здраве на хората, изследванията на щитовидната жлеза ще останат с ограничена полезност. Дори и да се появят нови, революционни тестове за щитовидната жлеза, а те ще се появят, те няма да бъдат достатъчни. Медицинските проучвания могат да измислят най-добрите, най-съвременни методи за проверка на работата на щитовидната жлеза и пак напълно ще се разминават със същността. Това, от което лекарите и лабораториите наистина се нуждаят, са по-усъвършенствани тестове за ЕБВ – тестове, които проследяват къде се намира вирусът в тялото на човека, пътя му на придвижване през организма на човека, нивата му в различните органи и жлези и как се храни и мутира.

Така че предпоставката за тестване производството на хормони на щитовидната жлеза, сама по себе си вече не отговаря на изискванията. Тези тестове заблуждават здравните специалисти и пациентите, като карат всички да се съсредоточат върху един ефект от вируса (увреждане на щитовидната жлеза), а не върху много по-широката картина, че това е вирус, който причинява това увреждане и едновременно с това опустошава други части на тялото. Точно заради това, няма да навлизаме в дълбочина по отношение на различните тестове.

Изследвания на хормоните на щитовидната жлеза

Все пак тестове като тези за Т4, Т3 и тиреостимулиращия хормон (TSH) са това, с което разполагаме в момента и те са части от пъзела. В случай че получите резултати на тестовете, показващи отклонения в работата на щитовидната жлеза и вие и вашият лекар ги интерпретирате с нагласата, че те са показатели за вирус, който засяга щитовидната жлеза, а не за това, че щитовидната жлеза е отслабена и ви е подвела, тогава те могат да ви насочат в правилната посока.

Както вече обяснихме, много находчиви лекари и пациенти са започнали да забелязват, че тези тестове могат да покажат нормални резултати, дори когато всички други признаци сочат нещо нередно. И тъй като за съжаление точността на тези кръвни тестове е непостоянна, затова Антъни Уилям ги нарича “гадаещи тестове”. По начало показанията на хормоните на щитовидната жлеза могат да варират в широки граници в зависимост от времето на деня и нивото на стрес на пациента. Това много прилича на "синдрома на бялата престилка", който много хора изпитват, когато влязат в лекарския кабинет и си измерят кръвното налягане. Самото седене под наблюдение може да доведе до изпотяване на дланите и повишаване на кръвното налягане над нормалните нива, което да наруши точността на показанията.

По същият начин, ако седите в лабораторията или в стаята за прегледи, където ще ви вземат кръв, това може да накара надбъбречните ви жлези да се активизират, което напълно променя химичния състав на кръвта ви, тъй като изведнъж адреналинът (известен също като епинефрин) и кортизолът (известен също като хидрокортизон) заливат кръвта в подготовка за кризисна ситуация, нарушавайки хомеостазата. Тези високи нива на адреналин и кортизол могат да накарат кръвния тест да изглежда така, сякаш произвеждате повече от достатъчно от свързаните с щитовидната жлеза хормони T4, T3 и TSH – независимо дали наистина е така, или не. Или пък адреналинът и кортизолът могат да наситят мозъка ви и да пренаситят хипофизата, която произвежда TSH и това отново може да отклони резултатите на кръвните тестове от нормалните им стойности.

Дори и гледката на иглата да не ви притеснява изобщо, нарушаването на хомеостазата може да се отрази на химичния състав на кръвта ви. Ако сте човек, който изпитва хроничен стрес, може да живеете с постоянно повишени нива на адреналин и кортизол или, както разгледахме по-рано, тези нива може да са високи от компенсиране на недостатъчно активната ви щитовидна жлеза, или да имате надбъбречна умора. При надбъбречната умора, надбъбречните жлези могат да произвеждат адреналин и кортизол неравномерно, като понякога заливат кръвта с тях, а понякога ги задържат. В този случай надбъбречните жлези могат да бъдат свръхактивни, когато ви вземат кръв, дори ако лекарският кабинет е любимото ви място на света и затова резултатите отново могат да бъдат неточни.

Има случаи на пациенти, които една седмица си правят кръвен тест на щитовидната жлеза, на следващата се връщат, за да тестват кръвта си с друга цел и профилите на щитовидната жлеза при двата теста излизат с напълно различни стойности. Оценяването на резултатите само от един тест за щитовидна жлеза е твърде ограничаващо. Това означава, че лекарите могат несъзнателно да пропуснат дали пациентът има заболяване на щитовидната жлеза. По отношение на кръвното налягане много лекари и медицински сестри са научили, че най-добрият начин да се справят с неточните измервания, е да направят няколко измервания на кръвното налягане в рамките на един прием и да ги осреднят. Подобен подход би помогнал и при изследването на щитовидната жлеза, макар че в действителност е необходимо да се прави тест на щитовидната жлеза веднъж дневно в продължение на 30 дни и след това да се осредни в края на месеца.

Това би било по-полезно, макар че все още няма да реши всичко, защото самите тестове са остарели. Имаме надежда, че след няколко десетилетия медицинските среди най-накрая ще осъзнаят истинската, вирусна причина за заболяванията на щитовидната жлеза и тестовете ще бъдат по-добри. Дотогава медицинските специалисти и пациентите ще се справят с тестове за щитовидна жлеза, които са с твърде широк обхват и не са съобразени с фините хормонални промени, които могат да сигнализират за заболяване на щитовидната жлеза. “Гадаещите тестове” на щитовидните хормони са толкова неточни, че почти по-точно би било да свиете юмрук за 10 секунди, да го отпуснете и да видите дали ще са необходими повече от три секунди, за да се върне цветът на дланта ви като индикация за проблем с щитовидната жлеза.

Милиони жени несъзнателно ходят наоколо с хипотиреоиди, които не биха се регистрирали при днешните тестове. Понякога са необходими месеци или години живот с недостатъчно активна щитовидна жлеза, за да се развие до степен, в която лабораторията може да я открие. Междувременно човек трябва да живее с влошаващо се здравословно състояние и без отговори, поради напредването на вируса. От друга страна можем да се преструваме, че всичко е наред, но това няма да помогне на никого.

Нищо от това, което обсъдихме досега не означава, че трябва да се откажете от тестовете на щитовидната жлеза. Просто се нуждаете от горната информация, за да можете да тълкувате резултатите с перспектива. Ако отивате за изследване на щитовидната жлеза, поискайте да ви бъдат направени тестове за TSH, свободен T4, свободен T3 и антитела на щитовидната жлеза.

Изследването на обратния Т3 (rT3) в момента е мода, на която не си струва да се спираме. Въпреки че отразява истински проблеми, то може да засече толкова много наведнъж, че е трудно да се разбере какво означава всеки резултат. Добре е лекарят ви да назначи теста, но той може да не ви помогне да определите състоянието си до надеждна степен.

Тестове за антитела на щитовидната жлеза

Тестовете за антитела на щитовидната жлеза заслужават специално внимание, тъй като от всички тестове на щитовидната жлеза те са най-близо до установяване на вирусна активност. Отново обаче всичко зависи от гледната точка. Понастоящем медицинските среди смятат, че антителата, открити при тези тестове, са автоантитела (наричани още антитиреоидни антитела и антимикрозомални антитела) - т.е. антитела, които имунната система създава, за да преследва собствената ви щитовидна тъкан. Антителата се приемат като доказателство, че организмът ви атакува щитовидната жлеза, заради което ви поставят автоимунна диагноза. В действителност не се случва това. Това тълкуване се основава изцяло на предположения. Когато учените за пръв път откриват активността на антителата и не са успели да разберат защо се случва това, било е удобна теория да се каже, че тялото явно функционира неправилно. Проблемът е, че нито конвенционалната, нито алтернативната медицина все още не са се отказали от тази теория. Тя си остава неразвита наука.

Помнете, че тялото ви не атакува само себе си. Антителата, които се появяват при тестове като теста за тиреоидна пероксидаза (TPO), всъщност са вашата спасителна благодат. Те не преследват щитовидната ви жлеза, не причиняват увреждане на жлезата на никакво ниво. Тези антитела са създадени от имунната ви система, за да се насочат към истинския причинител на проблеми: ЕБВ.

Част от това, което обърква медицинските среди е, че медицинските проучвания и науката все още не са открили индивидуалната имунна система на щитовидната жлеза, която разгледахме в статиите за заболяванията на щитовидната жлеза. Специалните лимфоцити, за които говорихме и които все още не са каталогизирани, са разпределени в областта на щитовидната жлеза, като войници, които я охраняват. Въпреки че временно са отведени далеч от щитовидната жлеза по време на прехода от втори към трети стадий, щитовидната жлеза – високоинтелигентна жлеза – изпраща спешен сигнал за връщане на специализираните лимфоцити, щом разбере, че е атакувана. След като се върнат, лимфоцитите работят в симбиоза с антителата, които имунната ви система произвежда, като допускат тези антитела в щитовидната жлеза, за да могат те да атакуват ЕБВ там и да го изкарат от тялото ви. Объркването тук е, че медицинските среди виждайки активността на антителата, смятат, че това трябва да е източникът на проблема. Това е напълно погрешно. Вашите специални лимфоцити и тези антитела работят заедно, за да ви защитят.

Така че, когато разглеждате резултатите от всички тестове за антитела срещу щитовидната жлеза, си припомнете, че ако се появят антитела, те се дължат на вирусната активност в щитовидната жлеза, а не на погрешна реакция на организма ви. Ако не се появят антитела, това не означава, че ЕБВ не присъства в щитовидната жлеза. Подобно на останалите, това е тест, който все още е в процес на усъвършенстване. За разлика от тестовете за хормони на щитовидната жлеза, не химията на кръвта може да обърка тестовете за антитела. Слабостта на тестовете за антитела е по-скоро в това, че те все още не са достатъчно широки или чувствителни, за да откриват по-малки количества антитела. Когато ЕБВ е в ранна фаза в щитовидната жлеза, имунната ви система все още не е използвала всички свои аларми за тревога, така че активността на антителата може да не е достатъчна, за да се регистрира в лабораторните изследвания.

Освен това има толкова много разновидности на ЕБВ, като мутациите продължават да се развиват, а това разнообразие означава, че има и разнообразие във възможните реакции и образувания на антитела, които те предизвикват, като някои антитела са насочени към тези мутации, които не са в полезрението на кръвните лаборатории. Настоящите тестове засичат само някои от тези реакции и образувания или по-просто казано: възможно е в организма ви да има антитела, които резултатите от тестовете не показват. Това са разновидности на антитела, които са буквално "извън класацията", защото са неизследвана територия – не са открити, затова кръвните лаборатории не ги търсят. Ако една кръвна лаборатория не знае, че дадено антитяло съществува, няма да ѝ бъде възложено да го търси. Необходимо е финансиране и разрешение, за да се търси извън рамките на известното, въпреки че едва ли имате нужда да ви учим за бюрокрацията и регулациите. Сигурни сме, че по един или друг начин сте достатъчно запознати с тях.

Вашият собствен експерт за щитовидната жлеза

Като се има предвид, че тези научни методи за диагностика са все още в процес на развитие, когато става въпрос за определяне дали имате заболяване на щитовидната жлеза, вие трябва да станете най-добрият си експерт. Ако резултатите от тестовете ви не ви дадат никаква представа, знайте, че ако изпитвате някой от симптомите на късния стадий, които разгледахме в статиите за заболяванията на щитовидната жлеза, те могат да бъдат основна индикация, че щитовидната ви жлеза вече е била обект на ЕБВ и продължава да бъде засегната дори когато ЕБВ напредва в организма ви.

Преди всичко не забравяйте, че щитовидната ви жлеза е само една част от това, което се случва с вашето здраве. Въпреки че цялото медицинско внимание към изследванията на щитовидната жлеза може да изглежда точно обратното и резултатите от минали изследвания може да са ви накарали да се почувствате така, сякаш или си измисляте проблем, или сякаш щитовидната ви жлеза е в ужасно състояние и вие сте виновни за това, не позволявайте това да ви потисне. Днешните “гадаещи тестове” на състоянието на щитовидната жлеза в крайна сметка нямат за цел да стигнат до корена на здравословния ви проблем и да ви предложат отговори. Те са за определяне на това дали някой трябва да започне да приема лекарства за щитовидната жлеза – тема, която ще разгледаме в отделна статия.

За статията са използвани материали от книгата на Антъни Уилям"Изцеление на щитовидната жлеза". Очаквайте скоро в нашия блог, още статии по темата!

Други статии за щитовидната жлеза: