Заболявания на щитовидната жлеза - допълнителни усложнения (част 2)

Заболявания на щитовидната жлеза - допълнителни усложнения (част 2)

Продължение на статията "Заболявания на щитовидната жлеза – допълнителни усложнения (част 1)

В предишната част на статията, разгледахме придружаващите здравословни състояния, които се проявяват при хората страдащи от заболявания на щитовидната жлеза и по конкретно тези, които са свързани с женската репродуктивна система. Във втората част на статията ще обърнем внимание на останалите допълнителни здравословни състояния, които погрешно се приемат за отделни проблеми – проблеми със заздравяването на физически наранявания, нервно възпалителни състояния, диабет, хепатит и др.

Изключително потискащо е за всеки да получи множество диагнози. Реалността е, че има много голям шанс това да не са много отделни, несвързани симптоми и състояния, а по-скоро всички те да идват от един и същи източник. 

Мутация на гена MTHFR

Ако сте диагностицирани с мутация на гена MTHFR, трябва да имате предвид, че независимо от това, което чувате на други места, технически това не е генна мутация. Това, което се случва в действителност е, че вирусна инфекция, най-малко с ЕБВ (в зависимост от човека, вероятно и с допълнителен вирус), с течение на времето е засегнала черния дроб, което от своя страна е повлияло на процеса на производство и усвояване на витамин Б12 и други ключови, важни хранителни вещества в организма. Това повишава нивата на хомоцистеина, което води до положителен резултат за мутация на гена MTHFR в днешните изключително недостоверни, нови и модерни тестове. В общи линии това е просто още един (неокончателен) тест за възпаление като тези, които разгледахме в статията “”Гадаещите тестове” за щитовидната жлеза”. След като вирусната ви инфекция бъде овладяна или премахната, тестът за генна мутация ще се промени и ще покаже, че нямате генна мутация – доказателство, че всъщност никога не сте имали такава в самото начало. Това е доста нашумяла тема, като се има предвид, че диагнозите за генна мутация се увеличават, а добрите лекари и други практикуващи специалисти инвестират много време и енергия в тази все още засега-объркваща теория. (Повече по тази тема сме предложили в статията “Метилиране и генна мутация”.)

Наранявания, които не заздравяват

Ако травма, която изглежда, че отдавна е трябвало да оздравее, все още ви причинява болка и страдание, може да се почувствате много потиснати, ако лекарите не могат да определят защо не се чувствате по-добре, а близките ви не могат да разберат защо вече не сте се оправили. Много често хората в това положение страдат от предубеждението и съмнението на другите, че си измислят болката, че поддържат травмата от зов за внимание или от страх, или че не се стараят достатъчно, за да се излекуват. Не позволявайте на това мислене да ви пребори! Това не са истинските причини за продължаващото ви страдание.

Когато се нараните, миелиновите обвивки, покриващи нервите в областта на раната, се разкъсват като нишки прежда, в резултат на което малки косъмчета от нервните коренчета се разхлабват и увисват или изскачат от нервите. Подобни наранени нерви задействат "алармиращ" хормон, който има за цел да извика на помощ оздравителните механизми на тялото ви. Когато обаче в организма ви има ЕБВ, той открива и този хормон и се втурва да се възползва от него и да се насочи към нервите. Нарушените коренови косъмчета дават на ЕБВ отворите, от които се нуждае, за да се закрепи за нервите и да ги поддържа възпалени за дълъг период от време – понякога години, ако не се предприемат правилни мерки за лечение на вашия ЕБВ.

Ако сте навлезли в четвърти стадий на ЕБВ, вирусните невротоксини също ще се освобождават в големи количества и ще предизвикват проблеми с нервите както никога досега, дори и без нараняване. Както вече сте прочели в предишните симптоми, като тревожност, мравучкане и изтръпване и замаяност, високите нива на тези невротоксини в кръвта създават сенсибилизирани, алергични, възпалени нерви просто от близостта. Резултатът е изключително трудно заздравяване на раните, когато ЕБВ е активен в организма ви. След като се отървете от вируса, можете да продължите напред.

Фибромиалгия

Болките, страданията, чувствителността, умората и сковаността при фибромиалгия са резултат от невротоксините на четвъртия стадий на ЕБВ, които създават хронично възпаление както на централната нервна система, така и на нервите в цялото тяло. Това може да доведе до леки пукнатини, разкъсвания и оголени коренови власинки, които създават чувствителни места по нервите. Някои агресивни разновидности на ЕБВ стигат дотам, че се свързват с тези слаби места, като създават още по-силно възпаление и болка.

Синдром на хроничната умора (CFS), Синдром на хроничната умора и имунната дисфункция (CFIDS), Миалгичен енцефаломиелит (ME), Системна непоносимост към натоварване (SEID)

Тъй като медицинските общности се опитват все по-усилено да разберат тази епична умора, която някога е била определяна като мързел, това състояние получава допълнителни наименования. Истината е, че CFS или което и да е друго име, което ви говори за него, е неврологична умора от продължаваща и хронична инфекция с ЕБВ в четвърти стадий. Вирусните невротоксини възпаляват и изтощават централната нервна система, създавайки изтощение, което често се бърка с надбъбречна умора (за повече информация относно разграничението вижте обяснението на симптома "Умора" в предишните статии). В по-агресивните си форми невротоксините предизвикват лек енцефалит (който е неоткриваем чрез ЯМР или компютърна томография), който създава още по-тежка умора. (Повече по темата ще намерите в статията “Синдром на хроничната умора”.)

Екзема и псориазис

Всички тези кожни заболявания всъщност се свеждат до неоткрити медицински проблеми с черния дроб. Те не са проблеми с чернодробните ензими, които лекарят ще открие при наличните елементарни кръвни тестове, които не откриват голяма част от това, което се случва с този сложен орган. По-скоро екземата и псориазисът се дължат на патоген – обикновено ЕБВ – в черния дроб, който се храни с високи нива на токсична мед в него, както и стари отлагания с ДДТ и други пестициди. Когато вирусът се храни с тези отрови, той освобождава силен дерматоксин, който се издига до кожата, причинявайки тежки обриви, лющене, напукване, дразнене и сърбеж.

В идеалният случай, черният дроб би филтрирал тези дерматоксини като други отпадъци, а чревният тракт и бъбреците биха ги изхвърлили от тялото. Когато обаче ЕБВ претоварва черния дроб и останалата част от тялото, нормалните процеси на детоксикация се прекъсват, поради което тези токсини в крайна сметка се опитват да излязат през кожата. Колкото по-лошо е състоянието на черния дроб, толкова по-силна е екземата или псориазисът, тъй като нарушената функция на черния дроб означава, че се отделят повече дерматоксини. Хората с по-силна екзема или псориазис са също така по-склонни към косопад по скалпа. (Повече по темата ще научите в статията “Екзема и псориазис”.)

Лупус

Медицинските общности все още не са успели да установят какво причинява това възпалително състояние, затова то погрешно е определяно като автоимунно. Това изобщо не е така. Лупусът не е доказателство, че имунната система се разстройва и се насочва към тялото. Истинската причина за лупуса е ЕБВ. По същество лупусът е алергична реакция към отпадните вещества на вируса: дерматоксини (оттам и кожните проблеми, които толкова често се свързват с лупуса), невротоксини, вторични продукти и вирусни трупове. Когато с течение на времето се натрупат твърде много от тези утайки, тогава до третия стадий на ЕБВ организмът може да стане свръхчувствителен към тях, което води до различни симптоми на възпаление. Това също така повишава нивата на хомоцистеина, което предизвиква фалшиви положителни резултати при тестовете за генни мутации. (Когато изчистите ЕБВ, тези тестове за генни мутации се нормализират.)

Тъй като лупусът започва в третия стадий, когато ЕБВ е насочен и към щитовидната жлеза, всеки, който има лупус, има и нарушена щитовидна жлеза, независимо дали го знае или не.

Множествена склероза (МС)

Вирусът на Епщайн-Бар е скритата причина за МС. Съществуват два типа ЕБВ, които водят до тази диагноза: (1) При този тип ЕБВ човек проявява неврологични симптоми като слабост в краката и ръцете, лек тремор и силно изтръпване и мравучкане. Те са резултат от невротоксините на ЕБВ, които възпаляват различни нерви в тялото. Обикновено се диагностицира като МС (или лаймска болест), въпреки че на медицинските скенери не се виждат никакви лезии. (2) Този друг тип ЕБВ достига до мозъка, където причинява лезии, леки форми на енцефалит и много сходни симптоми като предишния тип. Ако сте диагностицирани с мозъчни лезии, не се страхувайте от тях. Стотици хиляди хора имат различни лезии в мозъка, от малки до големи, и продължават да живеят живота си. В много случаи симптомите, които съпътстват този тип ЕБВ, не са от самите лезии. Те също така са от тези невротоксини на ЕБВ. 

Тъй като МС се появява в четвърти стадий на ЕБВ, хората с това състояние имат и проблем с щитовидната жлеза, независимо дали е диагностициран или не. Най-добрият начин да се справите с всеки от двата вида диагнози на МС и с проблема с щитовидната жлеза, е да се справите с наличния ЕБВ и да укрепите нервната система. (За повече информация относно МС вижте главата за нея в книгата "Лечителят Медиум").

Лаймска болест

В зависимост от лекаря ви, някои симптоми могат да бъдат диагностицирани като МС, фибромиалгия, синдром на хроничната умора, ревматоиден артрит, амиотрофична латерална склероза (АЛС), паразитна инфекция, лупус или лаймска болест. Понеже всички тези състояния са причинени от вируси и границите между тези диагнози често се размиват. Точно така: както Антъни Уилям разкрива в първата си книга, лаймската болест е вирусна, а не бактериална. Не казваме това, за да отричаме напредъка, постигнат в медицинските общности, който дойде от признаването на многото хора, които страдат от симптомите на лаймската болест и полагането на усилия да се намери лечение за тях. Следващата стъпка ще бъде медицинските проучвания да разкрият, че причината за симптомите на лаймската болест е вирусна, а бактериите само случайно са налице. Симптомите на лаймската болест при повечето хора се причиняват от ЕБВ, въпреки че всички други вируси от семейството на херпесните вируси също могат да ги причинят, включително HHV-6, чак до неоткритите HHV-9, HHV-10, HHV-11 и HHV-12. Изненада! Ако това, което четете ви шокира, разгледайте главата за лаймската болест в книгата "Лечителят Медиум", където ще намерите отговори на всичките си въпроси.

Ако вече сте прочели тази глава, може би сте забелязали, че нейният списък със отключващи фактори на лаймската болест изглежда много подобен на отключващите фактори на вируса на щитовидната жлеза в статията “Истината за щитовидната жлеза”. Това е така, защото и лаймската болест и заболяванията на щитовидната жлеза са вирусни, така че има много припокривания в това, което предизвиква техните симптоми.

Ревматоиден артрит (РА)

Това подуване, болка, скованост, а понякога и деформация на ставите не е автоимунно заболяване – това обяснение за РА не би могло да бъде по-далеч от истината. Организмът не се обърква и не започва да атакува ставите ви. По-скоро има специфична разновидност на ЕБВ, която попада в съединителната тъкан, ставите и сухожилията в четвъртия си стадий, предизвиквайки възпаление, което е доказателство, че тялото ви се опитва да задържи нашественика на разстояние. Подуването на кокалчетата на пръстите на ръцете, шийните прешлени и други подобни е признак, че имунната система се бори да не позволи на вируса да се зарови по-дълбоко и да причини трайни увреждания на нервите и тъканите. В по-леките си форми това може да се прояви като мистериозни болки и болежки. В напредналите форми хората получават тежки ставни отоци и диагноза ревматоиден артрит.

Нарушения на съединителната тъкан (включително синдром на Елерс-Данлос)

Тези състояния се причиняват от разновидност на ЕБВ в четвърти стадий (понякога в трети стадий), която се храни с различни токсини в черния дроб, включително натрупан ДДТ и други пестициди, живак и някои разтворители. Много от тях могат да се предават по семейна линия, унаследени от минали поколения. Тъй като вирусът процъфтява с тази горивна смес, той освобождава както невротоксини, така и специфичен токсин на съединителната тъкан – комбинация, която отслабва съединителната тъкан и едновременно с това възпалява нервите. Тъй като това е късен стадий на заболяването от ЕБВ, то е знак, че имате проблеми и с щитовидната жлеза, въпреки че не е симптом на щитовидната жлеза.

Саркоидоза

Някои разновидности на ЕБВ са по-малко концентрирани върху централната нервна система и вместо това поставят фокуса си върху лимфната система и органите. В тези случаи, когато вирусът напредне към по-късни фази и стадии, много вирусни клетки също остават назад, за да атакуват и възпалят лимфните възли около белите дробове, сърцето, черния дроб и шията, създавайки отоци и белези по цялата лимфна система и във и около органите. Това води до саркоидоза в четвърти стадий на вируса, което означава, че саркоидозата е индикация, че към този момент някой е развил и заболяване на щитовидната жлеза (трети стадий на ЕБВ), макар че отново не е причинено от щитовидната жлеза.

Белодробна фиброза, муковисцидоза, интерстициална белодробна болест

Всички тези състояния, които често засягат белите дробове, се причиняват от ЕБВ и устойчиви на антибиотици щамове на кофактора на ЕБВ, стрептококовите бактерии – същият виновник за много често срещани проблеми, включително хронични инфекции на пикочните пътища (ИПП) и стрептококи в гърлото. При тези състояния е изключително важно да се избягват яйцата, млечните продукти, пшеницата и свинското месо.

Хипогликемия и диабет тип 2

Много често диабет тип 2 съпътства заболяване на щитовидната жлеза, тъй като ЕБВ, други токсини и диета с високо съдържание на мазнини натоварват черния дроб, което го прави муден или застоял и неспособен да съхранява глюкозата като гликоген, за да предпази панкреаса, на който разчитате за инсулина. В същото време, тъй като надбъбречните жлези компенсират прекомерно работата на щитовидната жлеза, целият този излишен адреналин изгаря панкреаса, което допълнително влошава способността му да произвежда необходимия ви инсулин. В резултат на това се получава дисбаланс на кръвната захар. (За пълно обяснение на хипогликемията и диабета тип 2 вижте специалната им глава в първата книга на Антъни Уилям “Лечителят Медиум”.)

Киселинен рефлукс

Когато някой страда от киселини, половината от проблема е в стомаха, а другата половина в черния дроб. Това е така, защото киселинният рефлукс всъщност се дължи на ниското съдържание на солна киселина (полезна киселина) в стомаха, което обикновено се случва, когато черният дроб е с нарушена функция от ЕБВ и поради това не произвежда достатъчно жлъчка за подпомагане на храносмилането. В резултат на това лошите киселини в стомаха се увеличават. Когато те навлязат в хранопровода, усещането е на пареща болка.

За медицинските проучвания и науката е неизвестно, че ЕБВ не само може да допринесе за киселинен рефлукс, но това състояние също така пречи на лечението на щитовидната жлеза. Когато хората имат повишени нива на непродуктивни киселини в стомаха си поради ниско съдържание на солна киселина (добрата киселина), тези лоши киселини са склонни да се издигат нагоре по хранопровода по време на сън, стигайки чак до гърлото, където отделят амоняк, който може да проникне директно в щитовидната жлеза и да възпрепятства нейното оздравяване. (Повече по темата ще научита в статията “Лечение на киселинен рефлукс”.)

Стрептококи

Тъй като стрептококите са кофактор на ЕБВ, те процъфтяват, когато вирусът го прави. Ето защо на хората с проблеми с щитовидната жлеза не са чужди проблемите със синусите, чувствителността на пикочния мехур, инфекциите на пикочните пътища (ИПП), бактериалната вагиноза, бактериалният свръхрастеж в тънките черва (SIBO), синдрома на раздразненото черво (IBS), акнето и болките в гърлото. Всички те са свързани със стрептококови бактерии.

Целиакия

Целиакията не е автоимунно заболяване, нито се ограничава до чувствителност към глутен. По-скоро пшеничният глутен е един от отключващите фактори на това възпаление на чревния тракт, което всъщност се причинява от кофактора на ЕБВ – стрептококите. Други любими храни на стрептококите, които се намират в червата, са яйцата, млечните продукти и царевицата, заедно с биофилма, невротоксините, вирусните обвивки, други отпадъци от ЕБВ и токсичните тежки метали, които се изхвърлят от черния дроб в чревния тракт. Тези елементи дават гориво на стрептококите да се развиват и да дразнят.

Синдром на Рейно

Това оцветяване на кожата се появява в резултат на частично запушен черен дроб от ЕБВ и неговите отпадъци, които се връщат в кръвообращението. В повечето случаи на синдрома на Рейно някой е имал дългогодишна инфекция с ЕБВ, още от детството и докато голяма част от вируса се е преместила в щитовидната жлеза и извън нея, част от вируса е останала в черния дроб, причинявайки дългосрочни проблеми. Когато кръвта се напълни с тези вирусни токсини, тя се сгъстява, причинявайки токсичност на кръвта, и резултатът е лошо кръвообращение в крайниците, което води до тяхното обезцветяване. Много хора с болестта на Рейно изпитват и леко мръвучкане, а понякога дори изтръпване, тъй като утайката, която се връща в кръвта, съдържа невротоксини.

Синдром на Кушинг

В медицинските среди се приема, че синдромът на Кушинг е дисфункция на надбъбречните жлези и това е вярно до известна степен. Това, което остава неизвестно засега, е пълната основна причина: когато дълго време сте имали заболяване на щитовидната жлеза, причинено от ЕБВ, вашите надбъбречни жлези са прекарали години в свръхнатоварване, опитвайки се да изпълняват ролята на създатели и балансьори на хормоните на щитовидната жлеза. Напрегнатият от ЕБВ черен дроб също натоварва допълнително надбъбречните жлези. В допълнение към това натоварване на надбъбречните жлези, хората с болестта на Кушинг обикновено са се сблъсквали и с огромен стрес в живота си и с други отключващи фактори, като например лошо хранене, които са отслабили надбъбречните жлези. Притиснати до предела си от тези многобройни източници, надбъбречните жлези стават дисфункционални и резултатът е увеличаване на теглото в определени части на тялото, както и по-хилави ръце и крака. Въпреки че може да чуете друго, истинската болест на Кушинг обикновено настъпва, когато хората са на възраст от средата на 40-те до средата на 60-те години, поради времето, което е необходимо на надбъбречните жлези, за да станат толкова небалансирани.

Хепатит Ц

Това хронично възпаление на черния дроб се причинява от ЕБВ, който образува белези в органа – откритие, което медицинските проучвания и науката ще направят съвсем скоро. Поради годините, които са необходими на ЕБВ, за да създаде този разрушителен белег, по времето, когато се превръща в хепатит Ц, други клетки на ЕБВ вече са напреднали до щитовидната жлеза или отвъд нея, което означава, че хората с хепатит Ц се сблъскват и с компрометирана щитовидна жлеза. Този дълъг период от време, необходим за развитие, е и причината хепатит Ц често да се проявява при по-възрастни хора.

Плантарен фасциит

Когато ЕБВ освобождава големи количества невротоксини в организма, тези невротоксини се разпръскват и се установяват върху слабите нерви в тялото. Ако някога сте били прекалено активни и сте претоварили краката си или сте наранили стъпалата или глезените си, било то от танци, атлетика, изкълчен глезен или злополука, невротоксините намират тези чувствителни нерви почти като на прицел, което води до възпаление и болка в нерви като тибиалния и седалищния. При много хора плантарният фасциит възниква дълго след първоначалното нараняване, защото може да се окаже, че нараняването е станало години преди човек да има активна, ЕБВ инфекция в последен стадий на развитие.

Заболяване на паращитовидната жлеза

Въпреки че четирите малки жлези, известни като паращитовидни, функционират отделно от щитовидната жлеза, когато при тях се появят проблеми, виновникът е същият, както при заболяването на щитовидната жлеза: ЕБВ. Заедно тези жлези, всяка от които е с размерите на обелено слънчогледово семе, отговарят за поддържането на балансирано ниво на калций в организма, като основно регулират нивото на калций в кръвта. Заболяването на щитовидната жлеза обикновено означава, че една или повече от тези жлези са се възпалили, уголемили, калцирали, образували са кисти или тумори вследствие на инфекция с ЕБВ (медицинските проучвания и науката все още не знаят каква е причината), което води до нарушаване на системата за производство и контрол на калция в организма.

Между щитовидната жлеза и паращитовидните жлези съществува връзка: когато организмът създава възли на щитовидната жлеза, за да се опита да защити клетките на ЕБВ, паращитовидната жлеза се включва. Запомнете, че възлите са калциеви затвори – така че паращитовидната жлеза може да реагира на това образуване на възли чрез свръхпроизводство на паращитовиден хормон (за да подпомогне организма в създаването на възлите) или в някои случаи чрез недостатъчно производство (за да защити калциевите резерви), в зависимост от индивидуалните ви нужди. Когато паращитовидната жлеза е свръхактивна в този случай, това обикновено не се вижда при тестовете, защото допълнителният калций отива за незабавна употреба.

Паращитовидната жлеза получава и физическа защита от щитовидната жлеза – тези жлези трябва да бъдат защитени от слънцето, а криловидната структура на щитовидната жлеза прави тази защита.

Подобно на проблемите с щитовидната жлеза, проблемите с паращитовидната жлеза невинаги се проявяват при тестовете, така че има хора с недиагностициран хиперпаратиреоидизъм. Една от често срещаните причини за това състояние е, че ЕБВ напуска щитовидната жлеза в края на третия стадий и започва да се насочва към централната нервна система. В този момент мозъкът започва да се нуждае от повече електролити, за да поддържа функцията на невротрансмитерите и електрическите импулси, което предизвиква сигнал от паращитовидната жлеза за повече калций, за да поддържа тази допълнителна електрическа функция, необходима на централната нервна система, за да се справи с ЕБВ. Вирусът може да се насочи и към самата паращитовидна жлеза, като я изведе от строя и директно причини паращитовидно заболяване. Всичко това все още не е разкрито от медицинските проучвания и науката.

За статията са използвани материали от книгата на Антъни Уилям "Изцеление на щитовидната жлеза". Очаквайте скоро в нашия блог, още статии по темата!

Други статии за щитовидната жлеза:

“Истината за щитовидната жлеза”;
“Заболявания на щитовидната жлеза – как започва всичко”;
“Заболявания на щитовидната жлеза – обяснение на вашите симптоми (част 1)”;
“Заболявания на щитовидната жлеза – обяснение на вашите симптоми (част 2)”;
“Заболявания на щитовидната жлеза – обяснение на вашите симптоми (част 3)”;
“Заболявания на щитовидната жлеза – допълнителни усложнения (част 1)”;
“Рак на щитовидната жлеза”;
“[Видео] Имате ли тиреоидит на Хашимото? – говори Антъни Уилям”;
“Антъни Уилям за безсънието и проблемите със съня при заболявания на щитовидната жлеза”;
“Съветите на Антъни Уилям за лечение на проблеми със съня и защо лошите сънища са добри”;
“Защо жените са по-податливи на заболявания на щитовидната жлеза”;
“90-дневна терапия за щитовидната жлеза на Лечителя Медиум (част 1)”;
“90-дневна терапия за щитовидната жлеза на Лечителя Медиум (част 2)”;
““Гадаещите тестове” за щитовидната жлеза”;
“Антъни Уилям за лекарствата за щитовидната жлеза”;
“Антъни Уилям за живота без щитовидна жлеза”;
“Антъни Уилям разкрива истината за йода”;
“Антъни Уилям разкрива истината за цинка”;
“Мощни лечебни храни за щитовидната жлеза”;
“Кои храни да избягваме при заболявания на щитовидната жлеза”;
“Лечебни билки и хранителни добавки за щитовидната жлеза”;
“Как сокът от целина помага при заболявания на щитовидната жлеза”;
“Чай за лечение на щитовидната жлеза”;
“Лебен бульон за щитовидната жлеза”;
“Лечебен сок за щитовидната жлеза”;
“Лечебно смути за щитовидната жлеза”.

Подобни публикации

[Видео] Антъни Уилям разбива митовете за детоксикацията
[Видео] Антъни Уилям разбива митовете за детоксикацията
Казвали ли са ви, че не се чувствате добре, защото се детоксикирате?! Чували ли сте теорията, че прекалено бързата детоксикация е вредна?! З
Прочети още
[Видео] Еликсир за кожата от Антъни Уилям – подобрява производството на колаген и здравето на кожата
[Видео] Еликсир за кожата от Антъни Уилям – подобрява производството на колаген и здравето на кожата
Този еликсир е мощно средство за поддържане на кожата. Оксидативният стрес може да натрупа токсини и основата на дермата да отслабне. За да
Прочети още

Този блог, неговото съдържание и всички свързани с него материали са представени само с информационна цел и не заместват медицински съвет, диагноза, лечение или предписание. Нищо, което се съдържа в този блог или е достъпно от него, не трябва да се счита за медицински съвет, диагноза, лечение или предписание, нито за обещание за ползи, претенция за излекуване, правна гаранция или гаранция за резултатите, които ще бъдат постигнати. Никога не пренебрегвайте медицински съвет или не отлагайте търсенето му заради нещо, което сте прочели в този блог или в някой от свързаните материали. Природник ЕООД и неговият екип не са медицинкси лица и нямат претенции да предоставят здравни услуги. Консултирайте се с лицензиран здравен специалист, преди да промените или прекратите каквито и да било настоящи лекарства, лечение или грижи, или да започнете каквато и да било диета, упражнения или програма за добавки, или ако имате или подозирате, че може да имате здравословно състояние, което изисква медицинска помощ. Агенцията по храните и лекарствата на Р. България не е оценила нито едно изявление, твърдение или представяне, направено в този блог или достъпно от него или от който и да е свързан материал. Съдържанието на този блог и всеки свързан материал не отразява непременно мнението на Природник ЕООД или на основния автор и не е гарантирано, че е правилно, пълно или актуално. Тази статия може да съдържа връзки към други ресурси в интернет. Тези връзки са предоставени като цитати и помощни средства, които да ви помогнат да идентифицирате и намерите други интернет ресурси, които може да представляват интерес, и нямат за цел да заявят или да означат, че Природник ЕООД или главният автор препоръчват, одобряват, подкрепят, спонсорират или са по някакъв начин свързани или асоциирани с което и да е лице или организация, свързани с материала, към който е препратка, или са законно упълномощени да използват търговско име, регистрирана търговска марка, лого, юридически или официален печат или символ, защитен с авторско право, който може да е отразен в материала, към който е препратка.