Това състояние възниква в резултат на претоварване на определена част от мозъка поради микроскопични препятствия под формата на блокажи в и около невроните, както и отслабени невротрансмитери в зоните на блокажите.
Най-често тези малки блокажи в мозъка се дължат на токсични тежки метали. Те могат да представляват и комбинация от метали, натрупвания на мононатриев глутамат (MSG) и/или химическа токсичност от различни източници – от пестициди до ароматизатори за въздух. Водещият токсичен тежък метал, който допринася за това състояние, е медта. Мед се съдържа в повечето химически формули и е невъзможно да бъде открита в мозъка чрез съвременните медицински технологии. Медната токсичност е изключително трудна за диагностициране.
Медта е проводящ и заземяващ метал – тя привлича и насочва електричество. Това нарушава правилното предаване на съобщения в мозъка. Когато мед се натрупа в мозъчната тъкан, тя насочва електрическите сигнали по грешен път заради силните си заземяващи свойства. Например, ако някой ви говори, може да се разсеете в определени ситуации, защото медта изсмуква енергия от невроните, които трябва да приемат съобщението – това от своя страна задейства симпатиковата нервна система и води до изпотяване. Медта също така пречи на предаването на сигнали от мозъка навън – например, ако вие говорите и трябва да възпроизведете мисъл чрез електрически импулси в невроните, медта може да изтегли енергията от тези неврони. Въпреки че ще успеете да предадете информацията, симпатиковата нервна система ще се активира. Това усещане за физическо “изсмукване” засилва осъзнаването, че нещо изтощава нервната ви система. Токсичността с мед насища невроните и отслабва или дори унищожава химикалите на невротрансмитерите, като ги “заземява”. В зависимост от мястото на натрупване, медта може да предизвика охлаждане на определени зони в мозъка, като така отслабва “електрическия път”, по който се движат съобщенията.
Тъй като медта е основният токсичен метал, който прекъсва предаването на сигнали по симпатиковите нерви, нейното присъствие може да създаде усещане за постоянен режим на “бий се или бягай” (fight-or-flight).
Нервите в тялото получават сигнали от мозъка. Мозъкът е източникът на електрическо напрежение – електричеството се движи чрез неврони и електрически импулси, които изпращат съобщения по всички нерви в тялото. Някои нерви са по-заземяващи от други, т.е. преобразуват електричеството в по-ниска честота. Симпатиковите нерви са такива – по-малки и по-плътни. Когато в мозъка има мед, тя пречи на тази функция. Медта вече “заземява” съобщенията, които се движат по симпатиковите нерви, което променя тяхната стабилност и води до прекомерно изпотяване.
Надбъбречните жлези също могат да участват в процеса. Мозъкът отчита проблем със симпатиковите нерви и изпраща сигнал до надбъбречните жлези, които реагират с отделяне на хормони – и това може да увеличи изпотяването. Повече за проблемите с надбъбречните жлези можете да научите от статията “Проблеми с надбъбречните жлези”.
Почти всички хора с хиперхидроза изпитват форма на тревожност, като част от нея може да е свързана с посттравматично стресово разстройство (ПТСР), породено от самото преживяване на прекомерно изпотяване. Страхът от това да не можеш да се изразиш свободно може да засили реакцията – засилват се адреналиновите изблици, което води до още потене. Може да се изпотите само при мисълта, че трябва да кажете нещо – дори и в крайна сметка да не говорите.
Вируси от нисък клас, като херпес зостер, също могат да играят роля. Ако този вирус се намира близо до черепни нерви, като вагусовия или троичния нерв и има съпътстваща токсичност с мед, състоянието може да стане по-тежко. Невротоксините, произвеждани от вируса, който се храни с мед, допълнително усложняват ситуацията. Добавената химическа токсичност и натрупването на MSG в мозъка само влошават картината.
Много хора с хиперхидроза се подлагат на операция, наречена ендоскопска торакална симпатектомия (ETS). В редки случаи тя може да намали изпотяването, но често има нежелани странични ефекти и не решава основния проблем – медта и токсичните вещества в мозъка остават. След операция състоянието може да се влоши – появяват се тревожност, депресия, умора и други симптоми.
Повечето хора с хиперхидроза не страдат само от това. Те често имат и хронична умора, мозъчна мъгла, тревожност, депресия или необичайни физически усещания.
Протокол с хранителни добавки при прекомерно изпотяване от Лечителя Медиум
Истинската причина:
Когато вирус като ЕБВ (вирусът на Епщайн-Бар) отделя невротоксини, съдържащи големи количества живак, това претоварва и прави централната нервна система свръхчувствителна. Тези невротоксини прекъсват невротрансмитерите и блокират електрическите импулси, създавайки смесени сигнали в мозъка. В резултат възниква усещане за нервност. Дори човек да не се чувства психически притеснен, тялото получава сигнал да реагира тревожно и започва да се поти.
- Пресен сок от стъблена целина – до 1 литър дневно;
- “Смути за детоксикация от тежки метали” – 1 смути дневно (вж. рецептата);
- “Шот при неврологични проблеми” – 1 шот дневно (вж. рецептата);
- “Шот за стабилизиране на надбъбречните жлези” – 1 шот дневно (вж. рецептата);
- “Шокова терапия с маточина” – при нужда (вж. рецептата);
- 5-ХТФ – 1 капсула преди лягане;
- Ашваганда – 2 капкомера два пъти дневно;
- Сок от ечемичена трева на прах – 1 ч.л. или 3 капсули дневно;
- Калифорнийски мак – 1 капкомер дневно;
- Celeryforce – 2 капсули два пъти дневно;
- Цвят от бъз – 1 чаша чай дневно;
- GABA – 1 капсула два пъти дневно;
- Глутатион – 1 капсула дневно;
- L-глутамин – 1 капсула от 500 мг два пъти дневно;
- Женско биле – 1 капкомер два пъти дневно (2 седмици се приема, след това 2 седмици почивка);
- Магнезиев глицинат – 3 капсули два пъти дневно;
- Мелатонин – 1 капсула преди лягане;
- Суров мед – 1 с.л. дневно;
- Шлемник – 2 капкомера два пъти дневно;
- Спирулина – 1 ч.л. или 3 капсули дневно;
- Витамин Б12 (аденозилкобаламин + метилкобаламин) – 2 капкомера два пъти дневно.
