Заболявания на щитовидната жлеза – обяснение на вашите симптоми (част 2)

Продължение на статията: "Заболявания на щитовидната жлеза - обяснение на вашите симптоми (част 1)".

Проблеми с обмяната на веществата

Концепцията, че проблемите с обмяната на веществата са движещата сила за увеличаване или загуба на теглото е мит. Това е много широк и остарял термин, който отклонява вниманието от истината, че в медицинските среди все още не се знае толкова много за причините, поради които хората страдат в тази област. Ако са ви казали, че имате неправилен метаболизъм, не позволявайте това да ви откаже от пътя ви на изцеление. Вие нямате увредена обмяна на веществата и също така не сте дефектни. Има истинска причина, която се крие зад вашите трудности и тя може да бъде отстранена с помощта на тази статия. За да ви помогнем да определите истинския източник на вашия проблем, вижте обясненията на следващите няколко симптома.

Мистериозно покачване на теглото

Мистериозното наддаване на тегло е често срещан симптом, който оставя много хора меко казано разочаровани. Следите какво ядете, упражнявате се редовно, а числото на кантара продължава да се покачва. Може би сте чували, че това е резултат от хипотиреоидна болест, че имате недостатъчно активна щитовидна жлеза, която не успява да произвежда достатъчно хормони, стимулиращи метаболизма, за да поддържа теглото ви под контрол. Това не е така. Метаболизмът е един от онези обширни термини, които прикриват факта, че не се знае много за истинската механика на наддаването на килограми. Ако недостатъчното производство на хормони на щитовидната жлеза беше истинското обяснение за него, тогава как да обясним всички хора с хипотиреоидизъм, които не изпитват този симптом?

Ето какво се случва в действителност. По времето, когато вирусът на Епщайн-Бар е бил във втора фаза и се е криел в черния дроб, той е отслабил органа и го е натоварил до такава степен, че го е направил бавен и муден. В последствие, дори след като вирусът се премести в щитовидната жлеза, някои клетки на ЕБВ остават в черния дроб, където могат да продължат да създават проблеми, тъй като се хранят и процъфтяват от запасите на антибиотици, други стари фармацевтични продукти, пестициди, хербициди, токсични тежки метали, разтворители и други в този орган. Освен това присъствието на ЕБВ в организма води до постоянно наличие на вирусни странични продукти, мъртви вирусни клетки, невротоксини и дерматоксини в организма, които карат черния дроб и лимфната система непрекъснато да имат пречистваща работа, така че да продължават да се натоварват. Освен това и надбъбречните жлези, които компенсират недостатъчно активната щитовидна жлеза, заливат черния дроб с излишен адреналин, което го натоварва още повече с токсини. В крайна сметка черният дроб става “подправен” с токсини, “маринован” с адреналин и вече не може да върши работата си както трябва, като прехвърля каквото може на лимфната система. (Не е необходимо да имате надбъбречна умора, за да имате черен дроб, който е наситен с адреналин.)

Именно претоварените и бавни черен дроб и лимфна система са в основата на склонността на пациентите с хипотиреоидна болест да отслабват трудно или да трупат килограми без видима причина. Така че както хипотиреоидната болест, така и наддаването на килограми са причинени от ЕБВ, а не от самата хипотиреоидна жлеза.

Не е необичайно и някой с хипертиреоидизъм да страда от наддаване на тегло. Всъщност повече хора с хипертиреоидна болест се борят с наддаването на килограми, отколкото със загубата му. Фактът, че повечето пациенти с хипертиреоидна болест са с наднормено тегло, озадачава медицинските общности. Това не се приема на сериозно и по-скоро се пренебрегва, защото противоречи на общоприетите правила, които определят хипертиреоидизма. В действителност обаче в него има много смисъл. Видовете ЕБВ, които причиняват хипертиреоидизъм, са също толкова разрушителни за черния дроб, колкото и онези разновидности, които причиняват хипотиреоидизъм. В крайна сметка черният дроб на пациентите с хипертиреоидна болест също се задръства и претоварва, а резултатът е проблеми с поддържането на теглото.

Голяма част от мистериозното наддаване на тегло е свързано със задържане на течности. Например, ако смятате, че сте с 60 килограма наднормено тегло, вероятно това са само 40 килограма телесни мазнини, а останалите 20 килограма са течности, които тялото ви задържа – пропорция, която медицинските среди все още не осъзнават. Защо се случва това задържане на течности? Защото, когато черният дроб достигне точката, в която вече не може да ви предпазва от токсините в кръвта, лимфната система трябва да се намеси, за да се превърне във филтъра, който черният дроб е трябвало да бъде. Лимфната ви система е пригодена да бъде последващ филтър за черния дроб, който се справя с микро и нано частиците токсини и отпадъци. Когато обаче черният дроб се презапасява, затлъстява, става муден и застоял – състояния, които могат да бъдат пренебрегнати от вашия лекар – и не може повече да се справя с работата си, лимфната система трябва да поеме всички макроотпадъци, с които черният дроб не може да се справи. Тъй като тази утайка е по-гъста, отколкото отпадъците, с които лимфната система е предназначена да се справи, тя запушва лимфните съдове и лимфните канали, така че лимфната течност не може да протича нормално. За да се приспособи към това, лимфната система се опитва да изтласка лимфната течност около себе си с цел да създаде налягане, за да отмие големите остатъци; като цяло обаче лимфата все още не може да тече безпрепятствено през проходите, така че започват да се събират джобове с течност. Резултатът е, че задържате течност, което води до натрупване на сантиметри в талията и килограми на кантара, тъй като се развива скрит, не диагностициран лимфедем.

Важно е да се отбележи, че дори и да не сте диагностицирани със заболяване на щитовидната жлеза, вирусната инфекция на щитовидната жлеза и ефектите, които току-що описахме, все още могат да стоят в основата на борбата ви за отслабване. Както споменахме по-рано, изследването на щитовидната жлеза все още не е това, което би могло да бъде, така че резултатите от тестовете на щитовидната жлеза невинаги ще покажат дали нивата на хормоните ви са ниски.

Много алтернативно мислещи лекари, включително функционалните или интегративните лекари, сега изследват щитовидната жлеза повече от всякога, защото смятат, че тя е обяснението за мистериозното наддаване на тегло. Те внимателно проучват резултатите от кръвните тестове и дори когато тестовете не показват никакви признаци на проблеми с щитовидната жлеза, предлагат на определени пациенти лекарства за щитовидната жлеза въз основа на всички други данни за тяхното здраве. Това е стъпка напред, тъй като пациентите получават заслужено внимание, а не просто им се казва, че са с наднормено тегло, защото са мързеливи, или че стъпването на бягащата пътека ще реши проблемите им. И все пак медикаментите за щитовидната жлеза, които да решат проблема с наднорменото тегло, все още не са отговор, защото проблемът не е в недостатъчно активната щитовидна жлеза по начало.

Ако приемате лекарства за заболяване на щитовидната жлеза и все още се борите с теглото си и се чудите защо, това е така, защото лекарството не лекува основната вирусна инфекция, увреждането на щитовидната жлеза или проблема с черния дроб. Освен това лекарствата за щитовидна жлеза са тежки за черния дроб и надбъбречните жлези. Tе карат надбъбречните жлези да работят извънредно, което насища черния дроб, а той вече работи в опит да преработи самото лекарство. Това допълнително забавя работата на черния дроб, което означава, че теглото на някого може да се увеличи още повече с течение на времето, когато приема лекарства за щитовидната жлеза или че лекарствата могат да предизвикат увеличаване на теглото, ако то не е било проблем поначало. (Повече за лекарствата за щитовидната жлеза очаквайте в отделна статия в нашия блог.)

Причината, поради която при някои хора се наблюдава загуба на тегло, когато започнат да приемат лекарства за щитовидната жлеза е, че те са променили диетата си и са започнали едновременно с това нов режим на упражнения и хранителни добавки (комбинация, която е много полезна за възстановяване на застоял черен дроб), като същевременно често изключват някои от храните, които подхранват ЕБВ. (Съществува изключително малка група хора, при които се наблюдава загуба на тегло при прием на лекарства за щитовидната жлеза, без да предприемат никакви други мерки. Това се дължи на първоначалния шок от това, че организмът получава чуждо стероидно хормонално съединение. В крайна сметка тези лица отново ще напълнеят, защото не е решен проблемът с вируса). Ако не се обърне внимание на основните вирусни и чернодробни проблеми, наддаването на тегло продължава и обикновено при жените това се отдава като резултат от менопаузата, което изобщо не е истина. (За специфичните усложнения при жените, свързани с проблеми с щитовидната жлеза, очаквайте специална статия по темата в нашия блог).

Повече за този симптом, можете да прочетете в статитията: “Проблеми с жлъчката, червата и наднормено тегло”.

Вижте и видеото на Антъни Уилям: “Борите се с нежеланите килогарами?”

Мистериозно отслабване

Мистериозната загуба на тегло, която изпитват някои хора с проблеми с щитовидната жлеза, не се дължи на хипертиреоид. Има хиляди хора с хипертиреоидизъм, които качват килограми или са с наднормено тегло. Точно така! Независимо че може да имате свръхпроизводство на хормони на щитовидната жлеза, не тези хормони затрудняват поддържането или качването на килограми. Още веднъж, това е вирусен симптом. Някои разновидности на ЕБВ освобождават отрови, които са алергични за организма, което предизвиква постоянен приток на адреналин, а при някои хора това се превръща в загуба на тегло, защото хормонът по принцип действа като амфетамин. (Много често покрай тази бърза загуба на тегло се наблюдават и трудности със съня, дължащи се на излишния адреналин в организма.) При повечето хора с проблеми с отслабването в крайна сметка се наблюдава обратното – година или десет години по-късно, тъй като се появява надбъбречна умора и вместо това симптомът им се превръща в наддаване на тегло.

Постоянен глад

Въпреки че този симптом обикновено се свързва с хипертиреоидизъм, повечето хора с хипотиреоидна болест също изпитват периоди на натрапчив, постоянен или почти ненаситен глад. Това е така, защото този симптом не е свързан с щитовидната жлеза. Той се дължи на недостиг на гликоген (складирана глюкоза) в черния дроб и/или мозъка и за това е виновен ЕБВ. Когато ЕБВ прекарва дълго време в черния дроб, той изисква много енергия от органа, което означава, че черният дроб изгаря горивото и лесно може да се стигне до недостиг на гликоген. Вирусът причинява и слабост на централната нервна система, а тъй като централната нервна система също се нуждае от захар, за да функционира, тя бързо изразходва запасите от глюкоза. Резултатът от недостига на гликоген в мозъка и/или черния дроб е чувството на глад, тъй като тялото ви плаче за още от него. (Обърнете внимание, че високомазнинната/нисковъглехидратната диета само влошава ситуацията, тъй като здравословните въглехидрати съдържат необходимите захари, а твърде многото мазнини в диетата възпрепятстват преобразуването и усвояването на тези естествени захари от организма и отслабват черния дроб.)

Мистериозно изтъняване на косата и косопад

Мистериозното изтъняване на косата и косопадът също са симптом за вредното присъствие на ЕБВ. Не ниското производство на хормони на щитовидната жлеза е причината за падането на кичури коса от главата ви. Причината е излишъкът на адреналин и кортизол. Надбъбречните жлези са най-важните жлези в ендокринната система. Те са медиаторите на тялото. Както стана ясно, когато щитовидната жлеза изпитва затруднения, надбъбречните жлези се включват, за да произвеждат допълнителни хормони. От време на време това би било добре. Когато обаче щитовидната жлеза постоянно изпитва затруднения поради вирусна инфекция и надбъбречните жлези постоянно я заместват, повтарящите се потоци от химикали, причиняващи стрес, са тежки за организма и могат да доведат до изтъняване на косата и/или до нейното опадване.

Тези промени в косата не винаги са незабавни. Тъй като е необходимо известно време, за да се видят ефектите от наситените със стресови хормони космени фоликули, може да минат шест до девет месеца или дори година, след като ЕБВ е достигнал щитовидната жлеза, преди да започнете да виждате разлики в косата си.

Ако нямате други симптоми, може да се окаже, че изобщо нямате вируса на щитовидната жлеза, а мистериозното изтъняване или загуба на коса се дължи на преживяване отпреди месеци, което тогава е предизвикало прилив на химикали, свързани със стреса. Раздялата, други сътресения във връзката и раждането на дете са често срещани примери за това, че месеци по-късно може да установите, че косата ви пада. Това се дължи на същото това време на забавяне, което е необходимо на космените фоликули да отслабнат.

От друга страна, ако постоянно сте подложени на свръхнапрежение или имате хранителни дефицити, този срок за изтъняване или косопад (независимо дали е причинен от вируси, стрес или и от двете) може да бъде много по-кратък. Хората, които са предразположени към екзема (повече за това кожно състояние прочетете в статията “Екзема и псориазис”), са склонни да страдат от по-силен косопад поради вече раздразнения си скалп.

Друга често срещана причина за косопад е употребата на лекарства за щитовидната жлеза, антибиотици или други фармацевтични продукти. Има стотици случаи, в които жени започват да губят коса скоро след като са започнали да приемат лекарства за щитовидната жлеза, въпреки че тези лекарства са им били дадени отчасти поради изтъняване на косата, което се е смятало за причинено от заболяване на щитовидната жлеза.

Понякога изглежда така, сякаш лекарствата за щитовидната жлеза първоначално спират косопада. Това е само поради съвпадение на времето. Както казахме, не е необичайно една жена да премине през стресов период в живота си, който да доведе до косопад месеци по-късно, привидно изневиделица. Лекарят ѝ ще заподозре проблеми с щитовидната жлеза, ще ѝ постави хормони на щитовидната жлеза и ето, че тя ще спре да губи коса. В действителност това не е било следствие от лекарствата. Пациентката е спряла да линее само защото по това време надбъбречните ѝ жлези са започнали да се възстановяват от стреса, давайки почивка на космените фоликули, за да могат и те да се възстановят. Косопадът е щял да спре и без лекарството. Медикаментът е маскирал способността на естествения оздравителен процес на организма да се справи. Ако пациентката продължи да приема лекарството, има голяма вероятност няколко месеца по-късно косата ѝ отново да започне да пада, което ще обърка и пациентката, и лекаря, защото те са смятали, че лекарството е решението.

А в някои случаи излагането на радиация може да причини изтъняване на косата. Една рентгенова снимка на зъби може да е достатъчна, за да изтъни косата за около месец-два.

Повече за този симптом, можете да прочетете в статията: “Здраве на кожата, косата и ноктите”.

Промяна в текстурата на косата

Промяната в структурата на косата, която я прави по-чуплива или по-груба от обичайното, обикновено се дължи на ЕБВ в черния дроб, който отделя вътрешни дерматоксини, достигащи до скалпа, в комбинация с дългогодишни хранителни дефицити и надбъбречни приливи. Друга причина, поради която косата може да загуби блясъка си е, че докато организмът се бори с ЕБВ, той насочва хранителните ресурси, като микроелементи, витамини и антиоксиданти, които обикновено отиват за поддържане на здрава коса, към подпомагане на организма в борбата с вируса.

Повече за този симптом, можете да прочетете в статията: “Здраве на кожата, косата и ноктите”.

Безсъние

Както и при другите симптоми, които ще откриете в този списък, безсънието не е симптом на проблеми с щитовидната жлеза. Въпреки че в най-новата литература ще откриете тенденцията за връзка между щитовидната жлеза и безсънието, истината е, че компрометираната щитовидна жлеза не нарушава съня. Безсънието може да съпътства проблемите с щитовидната жлеза, ако вирусът нарушава едновременно работата на тази ендокринна жлеза и на невротрансмитерите ви, което е често срещано явление. Или пък проблемният ви сън може да се дължи на редица други скрити причини за безсъние и нарушения на съня, включително емоционални травми, храносмилателна чувствителност, проблеми с черния дроб, обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР), тревожност и токсичност от мононатриев глутамат (MSG). В книгата “Изцеление на щитовидната жлеза” има цяла част "Тайните на съня", която очаквайте скоро да ви предложим като статии в нашия блог, посветени на това да ви помогнат да разберете причината за вашия индивидуален случай на неспокоен сън, така че да можете да започнете да използвате съня, за да се излекувате - отчасти като се запознаете с непознатите закони на съня.

Повече за този симптом, можете да прочетете в статията: “Безсъние и проблеми със съня”.

Умора

Този често срещан симптом може да се появи на различни етапи от развитието на ЕБВ. В началото, по време на монофазата, може да се появи умора, тъй като имунната ви система влага енергията си в борбата с първата активна, налична и готова за действие, вирусна кръвна инфекция.

След като ЕБВ се появи в органите, може да се появи втори тип умора – неврологична умора – от вируса, който освобождава своите невротоксини. Неврологичната умора често се бърка с надбъбречната умора, въпреки че те всъщност се различават. Неврологичната умора и надбъбречната умора могат да се появят поотделно или едновременно, тъй като едната е свързана с нервната система, а другата с ендокринната система.

Надбъбречната умора е реално и легитимно състояние – не случайно Антъни Уилям му посвещава цяла глава в книгата "Лечителят Медиум". Все пак трябва да внимаваме да не определяме всеки случай на умора като надбъбречна умора, което се случва често в медицинските среди в наши дни. Лекарите, различните специалисти и най-новите книги сочат надбъбречното претоварване като обяснение за толкова много неща. Това не е съвсем ново откритие, каквото може да ви изглежда. В опита си да обясни защо толкова много хора изпитват тези проблеми в живота си, тази информация, която всъщност е на десетилетия, е преработена и префасонирана като нова. Надбъбречната умора като универсален отговор отклонява вниманието от истината, а тя е, че вирусът на Епщайн-Бар в късен стадий е насочен към централната нервна система на безброй хора. Вирусните невротоксини заливат организма им, създавайки неоткриваем вирусен енцефалит (възпаление на мозъка), който създава раздразнени, летаргични, чувствителни нерви в цялото тяло и може да попречи на нормалния начин на живот по опустошителен начин.

Практическата разлика между тези два вида умора е, че при надбъбречната умора хората все още могат да функционират. Те могат да работят, да заемат работни места, да общуват, да спортуват и да се грижат за семейството си, въпреки че не се чувстват особено жизнени, докато правят всичко това. Неврологичната умора, от друга страна, има унищожителен ефект. Умората е толкова силно изразена, че практически сте неспособни да функционирате нормално. Въпреки че е възможно да имате тежка надбъбречна умора, а надбъбречната и неврологичната умора понякога се появяват и едновременно (тогава хората страдат най-много), неврологичната умора сама по себе си е най-често срещаният тип, който съпътства напредналия ЕБВ.

Дори при лек случай на неврологична умора може да се почувствате изключително уморени от шофиране на кратко разстояние, да имате усещане на остра тежест в краката, да изпитвате слабост в ръцете, да се чувствате силно объркани и да ви е трудно да намерите сили да се изкъпете или да приготвите вечеря. При по-напредналите случаи на неврологична умора, когато невротоксините заливат и насищат мозъка, може да се чувствате така, сякаш не можете да станете от леглото, дори ако животът ви зависи от това. Подобна тежка неврологична умора е причината около 17 % от студентите в колежа, да отпаднат от учебната програма и да изпаднат в отчаяние.

Повече за този симптом, можете да прочетете в статията: “Синдром на хроничната умора”. Вижте и видеото на Антъни Уилям по темата: “Имате ли синдром на хроничната умора, без да го знаете?”.

Отпадналост

Усещането за умора, което не може да се обясни с преумората и стреса и от което не можете да се отърсите, въпреки че спите достатъчно. Това е по-лека форма на умора, която може да бъде причинена от ЕБВ. В този случай става въпрос за нискостепенна вирусна инфекция, която натоварва имунната система и органите ви, като същевременно изчерпва енергийните ви запаси.

Промени в нивата на енергия

Понякога умората, изтощението и отпадналостта идват и си отиват. Обикновено това може да е знак, че сте в началото на нискостепенна вирусна инфекция, която все още не е имала време да се развие или означава, че се детоксикирате сравнително добре. В лош ден организмът ви се е натоварил с невротоксини от ЕБВ и други вирусни отпадъци и те затрудняват функционирането ви. В добър ден организмът ви е изчистил токсичните вещества и можете да живеете живота си нормално. В повечето случаи това се съпровожда от недостатъчно активни или свръхактивни надбъбречни жлези, дължащи се на стрес или фактори в живота ви, които са провокирали нестабилност на надбъбречните жлези. Това обикновено подтиква лекаря да пренебрегне всичко останало, което не е наред, и да ви диагностицира с надбъбречна умора или проблеми с кортизола като основен проблем. Ако бяхте в по-лошо състояние, със застоял черен дроб и токсичен храносмилателен тракт, нямаше да изпитвате големи колебания в енергийните нива – енергията ви щеше да остане постоянно ниска.

Вижте и статията: “10 закуски за здрави надбъбречни жлези”.

Мозъчна мъгла и затруднена концентрация

Усещането за обърканост или замъгленост на съзнанието, което ви пречи да мислите ясно, се случва, когато ЕБВ се храни с любимите си храни, сред които са токсични тежки метали като живак, както и млечни продукти, яйца, пшеница, царевица, излишък на адреналин и предписвани медикаменти. Докато ЕБВ пирува и процъфтява, той отделя повече отпадъци, а тези невротоксини се придвижват до мозъка и прекъсват работата на невротрансмитерите. Когато проблемите с фокуса са определящи за мозъчната ви мъгла, това обикновено се дължи на допълнително изобилие от тежки метали в мозъка, съчетано с това късо съединение. Това често може да доведе до погрешно поставяне на диагноза синдром на дефицит на вниманието/хиперактивност (СДВХ), пропускливи черва, паразитна инфекция, лаймска болест или разстройство на щитовидната жлеза.

Загуба на памет

Проблемите с паметта се дължат на същата основна причина като мозъчната мъгла, тъй като ЕБВ поглъща любимите си храни в организма ви и ви натоварва с много по-разрушителни отпадъци. В този случай причината са по-високи стойности на живак и други токсични тежки метали, които дават на вируса допълнително гориво, а той отделя допълнително количество невротоксични отпадъци, прекъсващи дейността на невротрансмитерите. Освен това, когато тези тежки метали се окислят в мозъка или черния дроб, токсичните отпадъци насищат мозъчната тъкан, задушават електрическите импулси и пречат на правилното функциониране на паметта.

Вижте продължението на статията: “Заболявания на щитовидната жлеза – обяснение на вашите симптоми (част 3)”. 

За статията са използвани материали от книгата на Антъни Уилям "Изцеление на щитовидната жлеза". Очаквайте скоро в нашия блог, още статии по темата!

Други статии за щитовидната жлеза: