Трябва да се грижим един за друг (част 1)

В днешно време страдането от симптоми или състояния на хронично заболяване е новото нормално явление. Живеем във времена, в които или не си болен, или си много болен. Всеки се бори с някакво състояние. Всеки се сблъсква с поне един симптом, независимо дали би го нарекъл така или не, независимо дали осъзнава, че здравето му е заплашено или не.

Когато сте “не чак толкова болни”, животът ви все още не е ударил спирачки. В състояние сте да живеете и да се справяте с всички здравословни проблеми, които могат да се появят, ако изобщо ги забележите. Няма много сива зона между “не чак толкова болен” и “хронично болен”. Разбирате кога здравето ви стига до момент, в който не може да се управлява, чак когато усетите, че излиза извън контрол. Осъзнавате, че сте в емоционално или психическо състояние на отчаяние, докато се опитвате да разберете как да спрете симптомите, които се превръщат във все по-голям проблем, възпрепятстващ живота ви.

Заради различната поносимост към болка при хората и различията в самите тях, границата между “не чак толкова болен” и “хронично болен” може да варира при всеки отделен човек. Препятствията за един човек, които ограничават качеството му на живот, може да не са пречки за друг. Всичко се свежда до индивидуалния опит на всеки човек. Когато сте “не чак толкова болни”, всичко върви гладко. Преминавате границата на “хронично болни”, когато усетите, че нещо не е наред и наистина пречи на живота ви.

Когато страдате от сериозни здравословни проблеми, понякога може да получите осъдителна оценка от човек, който не е преминал през ада на ходенето от лекар на лекар. Отноешението на “не чак толкова болния” човек може да бъде ограничено до собствения му опит с леко подуване на корема, леко акне от време на време, главоболие веднъж на ден, слаба мозъчна мъгла, която се изчиства от кофеина сутрин, периодична лека отпадналост или леко повишаване на теглото. За “хронично болните” би било облекчение да изпитват само симптомите на “не чак толкова болните”, които включват също така слабо разстройство, леки болки в раменете, слаби прояви на сезонно афективно разстройство, болки в краката, понякога главоболие, лека скованост сутрин, която отшумява, леко запушване на синусите, понякога гъбични инфекции, лек запек, редки настинки, слаба тревожност, леко състояние на щитовидната жлеза, хормонален дисбаланс и леки кожни проблеми. Тези леки или временни симптоми на “не чак толкова болните”, макар и неприятни и неудобни, са съвсем различни от сериозните, възпрепядстващи живота и променящи перспективата симптоми, които изпитват “хронично болните”.

“Хронично болните” са хора опитали както конвенционалната, така и алтернативната медицина. Те знаят какво е усещането да си обременен и хванат в капан от борба, която може да е невидима за другите. Това може да бъде дългогодишно, жестоко пътуване в опити за излекуване и намиране на отговори за тежката неврологична умора, осакатяващата тревожност, хроничното сърцебиене, високото кръвно налягане, аритмиите, драстичните промени в настроението, тежката депресия, непрестанната мозъчна мъгла, мистериозните припадъци, необяснимите болки по тялото, изтощителна мигрена, мъчителна екзема или псориазис, хронично подуване на корема, сериозни храносмилателни разстройства, мистериозни болки в челюстта, изтръпване и мравучкане, стягане в гърдите и невъзможност за физически упражнения поради слабост на мсукулите.

Когато посещавате лекар след лекар, специалист след специалист и съпътстващите такси се увеличават, а диагнозите се променят или изобщо не получавате такива, и всичко това пречи на живота ви, борбата за здравето ви се превръща в работа на пълен работен ден. В много дни е трудно изобщо да станете от леглото. Наблюдавате околните колко са продуктивни, как постигат ежедневните си цели, а междувременно вашето ежедневие се състои в уреждане на сметките за лекар и здравни осигуровки, посещения на аптеки и шофиране на дълги разстояния до различни специалисти. Понякога дори се налага да посещавате болница. Тези ежедневни задължения, в един момент започват да доминират над деня ви, годината ви, живота ви и живота на хората около вас.

Междувременно може да се сблъскате с допълнителното предизвикателство на осъдителността и неразбирането от страна на някои “не чак толкова болни” хора, които срещате. Те ще се отнесът към вас сякаш сте избрали тези симптоми и този дълъг път за намиране на отговори, сякаш просто не сте се опитали достатъчно, за да се подобрите, или не сте запазили достатъчно позитивна нагласа. Критиката и съмнението, че хроничното ви страдание изобщо е реално, могат да бъдат неблагоприятни странични ефекти на и без това трудната реалност на живота със хронично заболяване.

РУТИННА ГРИЖА ЗА СЕБЕ СИ И ОТЧАЯНАТА НУЖДА ОТ ГРИЖА

Едно от разграниченията между "не чак толкова болен" и "хронично болен" е разликата в рутинната грижа за себе си и отчаяната нужда от грижа.

Когато сте “не чак толкова болни”, посещенията при лекар, специалист, рехабилитатор или инструктор са насочени към самопомощ, а не към викове за помощ, защото сте толкова зле. Много хора, които са “не чак толкова болни”, живеят нормално живота си. Заболяването не им пречи, не ги спира и не ги лишава от възможността да правят това, което желаят. А някои от тези желания водят до грижа за себе си. Правите си тренировки, сауна, процедури за лице, медитация, посещения в кафене, ароматни свещи, планове за пътуване, пазаруване, посещения при козметик, почистване на зъбен камък, маникюр и педикюр, акупунктура, масаж, работа с дишане, събирания и събития, а когато се появи лек симптом, посещавате лекар от време на време. Грижата за леки, периодични или временни симптоми се превръща в част от рутинната ви грижа за себе си. Не се налага да спрете и да си кажете: "Наистина съм болен и това ми пречи да правя това, което искам или трябва да направя."

“Хронично болният” човек има нужда от грижа, която е отвъд рутинната грижа за себе си – това е отчаяната нужда от грижа. Елементарното преживяване на деня се свежда до задължителни форми на грижа, които са необходими, за да може да се поддържа пътя към изцелението. Ако на “не чак толкова болния” човек му се наложи да отмени срещите си заради лошо време, той все така ще бъде добре. Може да се разочарова. Може да получи известно безпокойство или малко стрес, от факта, че са се объркали плановете му, но все пак животът му ще продължи напред. “Хронично болният” е в различна ситуация. Всеки малък елемент, който подкрепя “хронично болния”, е от значение. Техният фокус е върху оцеляването, въпреки симптомите и заболяването, от които страдат. Те са в процес на постоянна борба, за да запазят своята свобода, борят се да си върнат свободата, която някога са имали, опитват се да намерят радост, където и да е, в този постоянен процес на борба за оцеляване. И този “хронично болен” човек се нуждае от задължителни форми на грижа, на които разчита, за да осъществява тази непрестанна борба. Не става въпрос за избор на грижи от изобилието от забавни възможности или лични избори, които да подпомагат живота му. Нуждите на “хронично болния” човек са задължителни за оцеляването му.

Толкова много време и енергия се отделят за борбата с хронично заболяване. Ако човек, който е “не чак толкова болен”, никога не се е сблъсквал с това, може да му е трудно да го разбере. Да се отнасяте осъдително към “хронично болен” човек, когато никога не сте били в това състояние, е като да съдите бездомник, живеещ в палатка на  улицата, когато никога не сте оставали без покрив над главата си. Лесно е да изглеждате загрижени, докато просто подминавате покрай този човек. Лесно е да си помислите, че това е просто бездомник, който живее в палатката си, и след това да продължите с деня си. А ако се фокусирате върху подробностите от живота на този човек? Какво ще стане, ако се запитате: Как този човек е станал бездомник? Кога за последен път се е къпал? Кога за последен път се е хранил? Как ходи до тоалетна? Има ли мухъл по одеялата му? Палатката му има ли дупки? Може ли изобщо да ходи, или страда от пневмония? Как се казва? От какво има нужда? Откога е на улицата?

Когато “не чак толкова болен” човек се срещне с “хронично болен”, те може да си приличат външно. И ако “не чак толкова болният” човек никога не е преживявал това, което преживява “хронично болният”, той може да не осъзнава някои подробности за живота на този човек. Откога е болен? Колко тежко е заболяването? Какви храни може да яде или не може да яде? Може ли дори да се изкъпе сам? Може ли да прави физически упражнения? Каква болка изпитва човека – психическа или физическа? Колко лекари е посетил? Загубил ли е приятели заради болестта? Страда ли от посттравматично стресово разстройство заради болестта? Колко часа може да функционира през деня? Списъкът е безкраен!

Има случаи, в които “не чак толкова болният” човек може да бъде изключително погълнат от грижата за себе си. Толкова погълнат, че сякаш всичко, което не е свързано със собственото му преживяване не съществува. Ако то не се вписва в неговата рамка за преживяване, значи няма значение или просто не може да го види. Един “не чак толкова болен” човек, който е погълнат от грижата за себе си, може да е съпричастен към изкълчения глезен на някого, ако той самият е имал изкълчен глезен. Може да е съпричастен към нечия сенна хрема, ако самият той е имал сенна хрема. Такъв човек може да е склонен към научаването на нещо ново, което някой прави за здравето си, ако може да го приложи по начин, който помага на самият него. Животът му се превръща в живот на грижа за себе си, до такава степен, в която няма време да се интересува от нещо, което не е свързано с неговия собствен живот. С подобна нагласа, един “не чак толкова болен” човек може несъзнателно да причини емоционална вреда на “хронично болните” хора, които среща.

Когато един “не чак толкова болен” човек не може да погледне извън собствения си опит, той може да се отнесе осъдително към това, което “хронично болния” решава да направи, за да се излекува, или какви големи усилия му се налага да положи, за да се опита да се излекува и възстанови. “Хронично болен” човек, който е загубил години от живота си в борба и страдание, посещавайки десетки лекари, харчейки десетки хиляди долари, губейки приятели и семейство, губейки дори части от себе си по тежкия път на болестта – когато този човек открие изход, намери начин да се излекува и възстанови, той може да остане неразбран от “не чак толкова болния” човек. Защото, ако “не чак толкова болният” човек не може да разбере колко трудно е било за “хронично болният”, колко болен е бил всъщност, какво е било да бъдеш в най-лошия си момент и да се бориш за живота си, тогава “не чак толкова болният” човек няма да може да разбере и възстановяването на “хронично болния” – колко далеч е стигнал, какви средства е използвал, какво е направил, за да се възстанови.

Когато се възстановите от хронично заболяване, може да се почувствате като аутсайдер. А всъщност заслужавате много повече признателност. Светът на “не чак толкова болните” трябва да възхвалява тези, които са се възстановили от хронично заболяване. Те трябва да издигнат високо знамената си, крещейки, за да знаят и да се учат и другите.

Това обаче не се случва. Светът на “не чак толкова болните” е по-скоро неподкрепящ. Един “не чак толкова болен” човек може да не обърне внимание на нечие възстановяване, ако то не се отнася за него, или ако го забележи, може да го разбере погрешно и дори да го осъди. “Хронично болните” могат да бъдат осъдени както за това, че са се разболели, така и за начина, по който се възстановяват. Лесно е да се присмеем или да подминем тези животоспасяващи разбирания, ако никога не сме изпитвали такъв тип страдание. И това е така до момента, в който “не чак толкова болните” не станат “хронично болни”.

За статията са използвани материали от книгата на Антъни Уилям “Brain Saver” (все още не преведена на български език).