Продължение на статията “Истината за синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD/СДВХ) и аутизъм”
След като вече научихме истинската причина за синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD/СДВХ) и аутизъм, която е натрупването на токсични тежки метали, в тази статия ще насочим вниманието си към нещо също толкова важно. За да разбираме по-добре ADHD и аутизма, е важно не само да знаем за наличието на токсични тежки метали, но и къде точно в мозъка се натрупват те.
Междинният мозъчен канал
В централната част на мозъка, между лявото и дясното мозъчно полукълбо, се намира структура, която Антъни Уилям нарича междинен мозъчен канал. Той го описва като своеобразен енергиен коридор, през който непрекъснато се осъществява обмен на информация между двете полукълба.
Медицинските проучвания все още не са установили напълно значението на този канал и ролята му за предаването на електрически и енергийни сигнали в мозъка. Този обмен на информация се осъществява чрез невроните и е от съществено значение за начина, по който мозъкът обработва информацията и взаимодейства със света.
При децата този канал е естествено отворен и свободен. Именно това позволява бързото усвояване на нова информация, развитието на въображението, интуицията и способността да възприемат реалността по начин, който често се различава от този на възрастните.
Антъни Уилям разкрива, че когато токсичните тежки метали като живак и алуминий се натрупат в този междинен канал, те започват да възпрепятстват нормалното предаване на сигнали между двете мозъчни полукълба. В резултат мозъкът е принуден да се адаптира и да търси алтернативни начини за обработка и предаване на информация.
Тази адаптация води до активиране на области от мозъка, които обикновено не се използват толкова рано в живота. Нервните импулси започват да изграждат нови пътища и връзки, а мозъкът се приспособява към препятствията, създадени от натрупаните метали.
Аутизмът представлява по-изразена форма на същия процес. При него количеството живак и алуминий в междинния канал е по-голямо и натрупванията са по-сложни. Това е една от причините проявите на аутизма да се различават толкова много от дете до дете и да съществува широк аутистичен спектър.
Разликите в симптомите зависят както от количеството токсични метали, така и от местоположението им в мозъка. Освен натрупванията в междинния канал, значение имат и по-малките отлагания, разпръснати в други мозъчни области.
За да илюстрира този процес, Антъни Уилям използва аналогия с Големия каньон. Там множество природни сили – вода, въздух, слънчева светлина, топлина и електрически заряди – работят заедно, създавайки сложна и динамична система. Ако в тази среда бъдат изсипани големи количества метални отпадъци, всичко би се променило. Въздушните течения биха се пренасочили, светлината би достигала до различни места, а цялостната динамика на системата би се изменила.
Подобен процес протича и в мозъка на децата при ADHD и аутизъм. Мозъкът се адаптира към наличието на токсичните метали и започва да функционира по различен начин, което води до поведение и реакции, които често изглеждат необичайни за околните.
Специално развити неврони
Децата със ADHD и аутизъм развиват и специфични невронни връзки, особено в челните дялове на мозъка.
Тези неврони подпомагат комуникацията, интуицията и способността за възприемане на информация, която остава незабелязана за повечето хора. По тази причина много деца със ADHD и аутизъм притежават изключително силно въображение, творчески способности и чувствителност към околната среда.
На пръв поглед това може да изглежда противоречиво. Някои деца със ADHD или аутизъм могат да изглеждат затворени в себе си или дистанцирани от околните. Според Антъни Уилям обаче това невинаги е липса на интерес към хората. В много случаи това е начин за справяне с огромното количество информация, която те непрекъснато възприемат от заобикалящата ги среда.
Силната концентрация върху определени теми или интереси може да служи като механизъм за защита от претоварване. Зад това поведение често стои изключително активно възприятие и засилена чувствителност към емоциите и настроенията на другите хора.
Освен в челните дялове, тези специализирани неврони могат да се развиват и в други части на мозъка. Те са по-активни и по-възбудими, което е една от причините за характерните прояви на ADHD.
При много деца от аутистичния спектър този процес е още по-изразен. Те развиват по-голям брой такива адаптивни неврони, което допринася както за уникалните им способности, така и за предизвикателствата, които изпитват в ежедневието.
Поради тази причина мозъкът им има повишена нужда от електролити, минерални соли и глюкоза. Ако тези хранителни елементи не са налични в достатъчни количества, развитието и поддържането на новите невронни връзки може да стане по-трудно.
Възраст и развитие на мозъка
Процесът на натрупване на токсични тежки метали в междинния канал на мозъка и последващото адаптиране на мозъчните функции обикновено се случва още в ранното детство, най-често до около четиригодишна възраст.
Антъни Уилям смята, че през детските години мозъкът притежава значителна способност за възстановяване и адаптация. Ако натрупаните токсични метали бъдат постепенно отстранени през този период, детето може да запази своите естествени дарби и интуитивни способности, като същевременно намали много от трудностите, свързани с ADHD или аутизма.
Тук Антъни Уилям подчертава, че част от поведенческите особености, които често се възприемат като симптоми, могат всъщност да представляват навици и модели на адаптация, изградени в отговор на предизвикателствата, пред които мозъкът е бил изправен.
С напредването на възрастта, обикновено в ранната зряла възраст, междинният канал между двете мозъчни полукълба постепенно се затваря. Това е естествена част от съзряването и насочването на вниманието към отговорностите на зрелия живот.
Ако в този момент в канала все още присъстват токсични тежки метали, те могат да останат “заключени” в тази област на мозъка. Именно поради тази причина много възрастни продължават да изпитват прояви на ADHD или аутизъм и в по-късните етапи от живота си.
Антъни Уилям обръща внимание, че ADHD и аутизмът не бива да се разглеждат единствено като ограничения. Според него много хора с тези състояния възприемат света по различен начин и притежават способности, които могат да се превърнат в огромно предимство както за самите тях, така и за обществото като цяло.
Очаквайте продължението на статията “Съветите на Антъни Уилям за справяне с ADHD и аутизъм”.
Други важни статии по темата:
“Истината за синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD/СДВХ) и аутизъм”
“[Видео] Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност (ADHD/СДВХ)”
