Заболявания на щитовидната жлеза – как започва всичко

В края на XIX в. вирусът на Епщайн-Бар (ЕБВ) е бил все още слабо развит вирус и не чак толкова разпространен. Тогава патогенът не е бил силно заразен или агресивен – за да се заразите, е била необходима директна обмяна на телесни течности с човек, който има активна инфекция с ЕБВ, а тези активни инфекции са били доста редки. По онова време ЕБВ е можел да живее в спящо състояние у някого през целия му живот, без да причинява проблеми или симптоми.

Това е така, защото ЕБВ е започнал като продуктивен вирус. Модерната медицина едва сега започва да документира възможността за съществуването на полезни вируси. В бъдеще изследователите ще установят, че това е много повече от възможност – то е реалност. Точно така! Точно както имаме "добри" бактерии, които помагат за опазване на здравето ни, съществуват и "добри" вируси. Това са послушни, полезни патогени, които носим със себе си и които помагат да поддържаме имунната си система в оптимално ниво. Някога ЕБВ е бил един от тях. В първоначалната си фаза при своето зараждане, преди да претърпи каквито и да било мутации, ЕБВ е бил кротък вирус, който е бил на наша страна и не е причинявал вреда. Всъщност той дори е помагал за премахването на токсичните отпадъци от телата ни. Преди края на XVIII в. отпадъците в нашия организъм са били главно страничен продукт на естествените телесни функции; останалата част от тях е идвала от храната, която сме консумирали, плюс някои тежки метали в ранните им, непроменени форми. ЕБВ е бил наш приятел, който е чистел токсините в цялото тяло, включително в и около черния дроб, далака, чревния тракт, лимфната система и дори кръвообращението, за да не ни навредят. След това обаче ЕБВ преминава на тъмната страна – макар че вирусът не е виновен за това.

Две вълни на модернизация превръщат ЕБВ в това, което е днес. Първо идва индустриалната революция. В края на XVIII в. и началото на XIX в., човечеството започва да манипулира химични съединения както никога досега в своята история, използвайки токсични тежки метали по нови начини, генерирайки мощни химични реакции, след които се изгарят и изхвърлят съединения, различни замърсители попадат във въздуха и водоизточниците ни. С навлизането на тези токсини в организма на хората ЕБВ получава нова храна. Вирусът все още е бил послушен и полезен, почиствайки токсините, за да ни предпази, но тези нови токсини от индустриалната революция започват да го тровят. За да се защити, вирусът ги отделя в още по-токсична форма, защото вирусната преработка увеличава потентността им. Клетките на ЕБВ навлизат в цикъл на повторно консумиране на тези отрови и това се превръща в оцеляването на най-адаптивните. Клетките на ЕБВ, които са в състояние да издържат на преработените и повторно консумирани отрови, оцеляват и се размножават, а по-слабите вирусни клетки умират. Макар че все още се опитва да бъде на наша страна, ЕБВ вече е трябвало да се грижи и за себе си, което го прави по-силен от всякога.

В края на XIX в. и началото на XX в. е създадена вълна от експериментални фунгициди, хербициди и антибиотици (такива, които предшестват откриването и бума на пеницилина). Те съдържат рискови съставки като арсен, мед, олово и петрол. Тези ранни, сурови химически съединения, наскоро синтезирани в лаборатории за промишлена употреба, както и гъбичките и плесените, отгледани върху петролни отпадъци от нефтената и газовата промишлености, се оказват точното гориво, което да вдъхне нов живот на ЕБВ. Някои от необработените антибиотици се превръщат в ранни фармацевтични лекарства. Никога не сте учили за това в часовете по история или в медицинския университет, защото не е публично достояние, но са били необходими десетилетия на безразсъдни, неуспешни лабораторни експерименти с токсични съставки, за да се стигне до окончателното откриване на пеницилина. Варели с опасни химикали направо са били пускани безплатно във ферми из цялата страна, вместо да се продават в магазини или да се рекламират в медиите. Макар че тези факти остават не документирани, те слагат началото на поголовното пръскане на всяка храна, растяща на полето. (Това се случва много преди Зелената Революция в промишленото отглеждане на храни; тази неизвестна химическа ера предшества с 50 години дори ранната фаза на научноизследователската и развойната дейност на Зелената Революция).

Въпреки, че е било скрито от тях, излагането на хората на тези химикали е било широко разпространено - храната, лекарствата и водоизточниците им са били замърсени и в резултат на това ЕБВ в организма им е получил необходимото, за да се разраства вълнообразно, а заедно с него и други патогени, като например първата разновидност на кофактора на ЕБВ - стрептококовите бактерии. С други думи, тези опасни химикали са дали на вируса точно това, от което се е нуждаел, за да "озверее" и да започне война с имунната система, инициирайки първите случаи на инфекциозна мононуклеоза или т.нар. жлезиста треска. Изведнъж не само отделните случаи на ЕБВ се превръщат от безобидни в проблемни, след като ЕБВ развива вкус към индустриализирани, лабораторно разработени химикали, но сега подсиленият, мутиращ вирус се разпространява сред населението с много по-бързи темпове. Като приятел, който се е обърнал срещу нас, ЕБВ се е превърнал в наш враг.

Били са необходими десетилетия, за да се проявят последиците от тази промяна в широк мащаб. Поради способността на ЕБВ да стои дълго в латентна фаза, при която той може да прекара години в покой и тихо размножаване, докато чака идеалния стимулиращ фактор, за да направи следващия си ход, времето, необходимо на тези ранни непродуктивни щамове на ЕБВ да се проявят, е било значително. Няколко случая на подуване на щитовидната жлеза от все още слаб ЕБВ в комбинация с йоден дефицит са довели до идентифицирането на тиреоидит на Хашимото в началото на XX в. (не че учените са идентифицирали ЕБВ като причина). Едва в началото на 40-те години на миналия век хората започват да страдат от горещи вълни, болки, мозъчна мъгла, мистериозно безплодие, косопад и хронична умора, които са характерни за ЕБВ, когато се събуди от покой. Около 1950 г. симптомите на ЕБВ достигат ниво на епидемия – което Антъни Уилям нарича епично – заради огромния ефект върху обществото и общественото здраве. Страдащите са хора, родени в края на XIX в. и началото на XX в., когато ЕБВ набира скорост сред населението. Сега те изпитват последиците от него, без да знаят истинската причина.

Жените масово започват да посещават лекар, за да търсят отговори. И все пак медицинските проучвания и науката не са разполагали с диагностичните инструменти или рамка, за да обяснят на себе си или на пациентите си какво се случва. Били са ужасяващи времена. Никой не можел да разбере защо толкова много жени на средна възраст изведнъж се чувстват толкова зле, което предизвиква появата на погрешни диагнози като "синдром на обърканата жена" и язвителни упреци като "всичко е в главата ти" – своеобразни отзвуци на "истеричността", с която жените са заклеймявани в продължение на хиляди години.

Тъй като мистериозните симптоми на жените продължавали да се натрупват и да прогресират, ставало все по-трудно техните страдания да бъдат подминати като мързел или прекалено развито въображение. По стечение на обстоятелствата по това време фармацевтичната наука започнала да се фокусира върху изследванията на хормоните и така експертите започват да свързват двете неща. При някои жени те погрешно диагностицирали симптомите на ЕБВ като хормонален дисбаланс, причинен от менопауза. При други погрешно диагностицирали същите симптоми като дисбаланс на хормоните на щитовидната жлеза. При някои жени са поставени и двете диагнози.

Въпреки поставянето на тези диагнози, тъй като те не носели истинските отговори, лечението им не довело до подобряване на състоянието на тези жени. През следващите години мистериозните симптоми сред населението продължават да се натрупват, като на сцената излизат нови диагнози, които е трябвало да ги обяснят: множествена склероза, перименопауза, лаймска болест, синдром на хроничната умора, който по онова време е наричан “синдром на юпитата”, фибромиалгия и др. Сега експертите по хронични заболявания се опитват да разнищят загадката, като твърдят, че щитовидната жлеза е била проблемът, който всички търсят. Но това не е така. Както вече добре знаем благодарение на Антъни Уилям, причината през цялото време е била вирусът на Епщайн-Бар.

В повечето случаи вашият лекар няма да може да идентифицира ЕБВ като проблем, защото най-съвременната медицинска информация все още твърди, че ако тестът не открие активен ЕБВ в кръвта ви, то вирусът не е виновен за болестите ви. Дори и да бъде открит ЕБВ, има вероятност той да не бъде идентифициран като източник на вашите здравословни проблеми, защото медицинските среди все още не са научили какво представляват всички симптоми на ЕБВ. Засега са успели да идентифицират грипоподобните симптоми на мононуклеозата, като умора, температура и подути жлези. Все още не разполагат с пълния списък симптоми на ЕБВ, които се появяват след етапа на мононуклеоза, защото дори не подозират, че има симптоми и след мононуклеозата. Те нямат представа, че здравословните ви проблеми са свързани с този вирус.

Много често се случва да чуете, че резултатите от кръвните ви тестове показват антитела, доказващи минала инфекция с ЕБВ и че следователно вирусът вече не е проблем. Не позволявайте това да ви заблуди. Тестовете за ЕБВ просто все още не са достатъчно усъвършенствани, за да открият вируса, след като той е преминал във стадия след мононуклеоза, а именно след този стадий вирусът наистина започва да създава проблеми. Повече за стадиите на ЕБВ можете да прочетете в статията “ИСТИНАТА ЗА ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА”. 

Да, епидемията от заболявания на щитовидната жлеза е реална – в цял свят, милиони хора се борят със състояния, защото щитовидната им жлеза е компрометирана. Това обаче не обяснява защо тези хора страдат. Не обяснява множеството симптоми, които карат хората да водят непълноценен живот. По-скоро проблемът с щитовидната жлеза е една голяма, гигантска стрелка, сочеща към много по-големия проблем: ЕБВ. Щитовидната жлеза в тази ситуация е незаслужено обвиняваната жертва.

Ако хората знаеха, че не е виновна щитовидната им жлеза, щяха да имат много по-различен поглед върху способността на тялото им да върши чудеса и перспективите им за изцеление. Вместо да фокусират гнева си върху щитовидната си жлеза, те щяха да я ценят още повече.

Това е изключително важна информация, която трябва да пазите близо до себе си, защото съвременните медицински обяснения на хормоналния дисбаланс и заболяванията на щитовидната жлеза оставят у безброй хора усещането, че не могат да вярват на тялото си. Също така е много често срещано пациенти с компрометирана щитовидна жлеза да страдат от множество здравословни проблеми, което да ги кара да мислят, че кардинално нещо не е наред с тях, защото все още не са осъзнали, че в основата на всичко това стои ЕБВ. Чувстват се предадени, дефектни, слаби, а всъщност е точно обратното. Вашето тяло се бори за вас. Тялото ви е на ваша страна. Вашето тяло ви обича безусловно. Това което ви се случва, е че то се изправя срещу пагубен противник в лицето на ЕБВ – въпреки че той може да бъде укротен с подхода, който ще намерите в книгите на Лечителя Медиум.

Осъзнаването на тази истина и въобще цялото знание, което сте придобили досега, за това какво всъщност е заболяването на щитовидната жлеза, как се е появило и как работи, е огромна стъпка в посока изцеление от всяко подобно състояние и свързаните с него проблеми. Вие не сте си причинили заболяването сами. Тялото ви не ви е подвело. Вие не сте виновни за това. Можете да продължите напред. Можете да се излекувате.

За статията са използвани материали от книгата на Антъни Уилям "Изцеление на щитовидната жлеза". Очаквайте скоро в нашия блог, още статии по темата!

Други статии за щитовидната жлеза: