Микробиомът – поредният начин да се самообвиняваме
от Aneliya Dikova • 6 мин. четене
Наистина в червата ни съществува сложен свят от микроорганизми? Абсолютно! Но това ли е отговорът на всички наши страдания? Не. Това е само поредната теория, докато здравната индустрия отчаяно се опитва да разбере защо толкова много хора са болни. И това дори не е нова теория. Всъщност това е връщане към старата идея за кандидозата и твърдението, че червата са източник на всичките ни проблеми. Това е поредният начин да се самообвиняваме за собствените си заболявания.
Терминът микробиом се превърна в изключително популярен в последните години. Заради неговата сложност и все по-често използване, много хора вярват, че концепцията е напълно разкрита. Често се създава впечатление, че ако не знаете нищо за микробиома, не разбирате нищо за здравето. Това води до въпроси защо някои програми за прочистване, като Прочистването 3:6:9 на Лечителя Медиум, не се фокусират изцяло върху микробиома или чревната флора.
Медицинската наука и проучванията, както и множество модерни диети, от доста време ни натрапват протеини. Културата ни до такава степен е залята с "факти" за протеините, че когато се опитват да вземат здравословно решение за себе си и за семейството си, хората често се съобразяват само с това дали даден хранителен продукт е с високо съдържание на протеини или не. Те дори не се замислят да вземат предвид другите елементи на храната, които могат да бъдат вредни. За съжаление това не е нов проблем. Неправилното представяне на мястото на протеините в диетата ни се появява за първи път през 30-те години на миналия век. Протеинът бързо се превръща в модна дума в хранителната индустрия като тактика за насочване на избора ни за покупка на храна към това, за което индустрията иска да харчим парите си.
Може би сте чели или чували, че високопротеиновите и нисковъглехидратните диети са полезни, но днес ще споделим с вас, защо Антъни Уилям ги смята за проблематични, особено за хора с хронично здравословно състояние или симптоми.
Какво се случва на физическо и емоционално ниво в тялото ни, за да предизвика появата на посттравматично стресово разстройство (ПТСР)? Просто казано, това е липса на глюкоза в мозъка, която се появява, когато човек преживява травма. Когато няма достатъчно глюкоза съхранена в мозъчната тъкан, за да подхранва централната нервна система, емоционалното разстройство може да има трайни последствия. В противоречие с популярното научно убеждение, макар електролитите да играят критична роля за здравето на мозъка, ПТСР не възниква поради загуба на електролити. Липсата на глюкоза е истинската причина.
Всеки човек на тази планета се е сблъсквал с някаква форма на посттравматично стресово разстройство (ПТСР). Това не е само реакцията "борба или бягство" при трагедия или травма от войната, от която страдат ветераните – това е добре познатата и документирана крайна форма на ПТСР. Съществува и епидемия от наразпознато посттравматично стресово разстройство, за която хората научават все повече, откакто Антъни Уилям започна да говори за нея в книгите си.
В първата част на статията обсъдихме двете основни причини, които стоят в основата на всяко пристрастяване. Първата причина е недостигът на глюкоза. Ако консумирате достатъчно глюкоза от пресни плодове и зеленчуци, вероятността да развиете пристрастяване е много по-малка. А ако се борите с пристрастяване, преодоляването на глюкозния дефицит може да бъде мощна стъпка към възстановяване. Втората причина е адреналинът. Собственият ви адреналин може да бъде силно пристрастяващ и обикновено играе голяма роля във всяко пристрастяване, включително към наркотици, алкохол, нездравословни захари и дори опасност.
Имате ли близък, който се бори с пристрастяване, или вие самите сте се борили с подобна зависимост? Пристрастяванията могат да бъдат една от най-трудните битки, които водим през живота си. Една от най-трудните части е да се опитаме да разберем какво провокира пристрастяването и как се оказваме в капана на страданието отново и отново. Тази статия ще ви даде някои отговори и надежда за изцеление.
Когато някой е пристрастен към рафинирана захар, това е признак на глюкозен дефицит, който понякога се дължи на ранна инсулинова резистентност в детството. Това усещане за отчаяно търсене на рафинирана захар идва от търсенето на най-бързия начин да се достави глюкоза до мозъка. Не става въпрос толкова за пристрастяване към сладкия вкус, а за това, че мозъкът търси най-прекия път да си достави захар, за да коригира дефицита.
Ако страдате от хранително разстройство, трябва да сте спокойни, че не сте само вие. Както разгледахме в последните няколко статии за хранителни разстройства, почти всеки има проблеми с храната. Не сте нито различни, нито "ненормални", както може би са ви накарали да се почувствате. Просто сте преживели специфична комбинация от житейски събития и вредители за мозъка и тялото. Каквито и проблеми да сте имали с храненето до този момент, те не би трябвало да ви определят като човек. Можете да ги превъзмогнете и да продължите напред. За да го направите, първо трябва да откриете какво наистина се случва с вас.
Орторексията е термин, който се използва, за да накара хората да се чувстват зле, че се хранят по определен начин и да се подиграва на хора, които избягват определени храни. В общи линии, ако сте човек, който е боледувал твърде дълго, посещавал е много лекари без резултат и е загубил нормалният си начин на живот, така че се е наложило да вземете здравето си в свои ръце, като изберете определен начин на хранене, може да бъдете заклеймен като орторексик. Използван по този начин, този термин е наистина унизителен, обезкуражаващ и потискащ.
Често хранителните разстройства се развиват заради някакъв симптом. Симптом, свързан с невъзможност за правилно преглъщане, задушаване, гадене, болка в стомаха, чувство на стягане в гърлото или гърдите, или загуба на усещане за вкус и мирис. В много случаи тези симптоми се появяват изненадващо и без обяснима причина.
Хранителните разстройства са широко разпространени и могат да се появят при всеки от нас. Всички сме обсебени от храната. А и няма как да е иначе, защото всички сме изключително свързани с храната. Това е начинът, по който живеем, работим, играем, функционираме – ако храната не влиза в тялото ни, в крайна сметка ще престанем да съществуваме. Това винаги е било част от историята ни като хора. Това, което поражда хранителните разстройства в наши дни, е наличието на нездравословни условия навсякъде около нас, съчетани със безбройните замърсители. Това, което трябва да направим, е да се научим да се храним правилно, за да се освободим от хранителните разстройства.
