Замърсената кръв и подаграта вървят ръка за ръка, подобно на плашило в царевично поле, кухненски нож в процеса на готвене или кон с карета. Ако махнем плашилото, птиците ще унищожат реколтата. Липсата на нож би ни принудила да ядем само полуфабрикати, а без коня каретата ще остане безполезна насред пътя. С други думи, подаграта не съществува без замърсена кръв.
Подаграта е състояние, свързано с подути и болезнени стави, най-често в крайниците. Когато лабораторните изследвания не откриват антитела, характерни за ревматоиден артрит, а остеоартритът също е изключен, медицината често остава без ясен отговор. В исторически план това заболяване е било погрешно диагностицирано многократно. В съвремието, щом лекарите установят наличието на кристали в ставната течност, често стигат до заключението, че именно те са причината за възпалението. Дори и без видими кристали, диагнозата „подагра“ нерядко се поставя чрез изключване на други възможности.
Но какво всъщност представлява подаграта? Ако медицината функционираше с по-задълбочен подход, диагнозата щеше да звучи така: „Имате чернодробен проблем. Кристалите в ставите ви са резултат от натрупване на пикочна киселина, което показва, че черният дроб не филтрира правилно, а бъбреците също са подложени на натоварване. Сгъстената, замърсена кръв води до отлагания в различни части на тялото, като ставите са сред най-засегнатите, тъй като са слабо кръвоснабдени. Вашата ставна болка всъщност произтича от неправилното функциониране на черния дроб.“ Повече за мръсната кръв можете да прочетете в статията “Синдром на мръсната кръв”.
Следователно, подаграта в основата си е проблем на черния дроб. Странното е, че кристалите се считат за основния виновник, въпреки че симптомите могат да се проявят и без тяхното присъствие. Те не причиняват подаграта, нито болката – обяснението се крие другаде. Дори когато черният дроб не работи оптимално, това не означава непременно, че кристали ще се формират. Но ако те се открият, това е ясен знак за чернодробна дисфункция. Кристалите са само малка част от замърсяването в организма – скрита в кръвта остава цяла палитра от токсини и патогени. Ако учените можеха да видят всичко, което циркулира в кръвообращението – тежки метали, остатъци от медикаменти, вирусни токсини – щяха да осъзнаят, че кристалите са само върхът на айсберга.
Ако няма кристални образувания (независимо дали става дума за пикочна киселина или калциеви отлагания, свързвани с псевдоподаграта), ето каква диагноза би била по-адекватна: „Ставите ви страдат от вирусно възпаление. Вирусите обичат да се заселват в черния дроб, където произвеждат токсични вещества, допълнително затрудняващи неговата работа. Това води до натрупване на замърсители в кръвта, които в крайна сметка достигат до ставите и предизвикват болка. Дори и ако стандартните тестове не засекат антитела, вероятно става въпрос за разновидност на ревматоиден артрит, свързан с активността на вируса Епщайн-Бар.“
Интересното е, че много пациенти с ревматоиден артрит, които имат антитела в кръвта си, също развиват кристални натрупвания от пикочна киселина – но лекарите рядко свързват двете състояния. Когато антитела липсват, болестта получава етикета „подагра“. Това е класически случай на медицински подход „Ако не го виждаме, значи не съществува“.
Друг объркващ аспект на подаграта е отичането на крайниците. Освен възпаление в ставите, често се наблюдава и задържане на течности около китките, глезените, коленете и лактите. Болката може да бъде налице както с кристали, така и без тях. Ако сърцето и бъбреците на пациента са в добро състояние, но крайниците остават подути, лекарите често не намират логично обяснение. Вместо това, истинската причина е нарушената лимфна циркулация в резултат на чернодробната дисфункция. Лимфната течност се натрупва, оказвайки натиск върху нервите, а тъй като чернодробните тестове невинаги отразяват проблема, той често остава скрит.
Още една често срещана зависимост е между подаграта и диабета. Макар че медицината не е намерила логично обяснение за тази връзка, тя не е случайна. Диабетът не е само проблем на панкреаса – черният дроб също има ключова роля. Ако истинската природа на тези заболявания беше добре разбрана, медицината щеше да осъзнае, че и двата проблема са следствие от чернодробна дисфункция. За да се напредне в лечението, е необходимо по-задълбочено разбиране на начина, по който вирусите и токсините влияят на кръвта.
Хората, страдащи от подагра, трябва да ограничат консумацията на тежки протеини и мазнини. Колкото повече от тези вещества се приемат, толкова по-натоварен става черният дроб, а симптомите се засилват. Това няма общо с определен хранителен режим, а със специфичните нужди на организма при това състояние. Намаляването на мазнините и белтъчините дава възможност на черния дроб да се регенерира и да пречисти кръвта, което постепенно води до облекчение на симптомите. Дори ако кристалите са налице, те ще намалеят с подобряването на чернодробната функция.
Вместо да се фокусираме само върху кристалите като единствен индикатор за подагра, трябва да ги разглеждаме като предупредителен знак – част от много по-сложен пъзел. В момента науката вижда само един детайл – кристалите – но когато медицината разшири своя хоризонт, ще открие и останалите „пътни знаци“, които ще помогнат за по-успешно лечение.
Протокол с хранителни добавки при подагра
- Сушен плод амла: 2 ч. л. дневно;
- Сок от ечемичена трева на прах: 2 ч. л. дневно;
- Котешки нокът: 1 капкомер два пъти дневно;
- Гъба чага: 2 ч. л. дневно;
- Куркумин: 2 капсули два пъти дневно;
- Веган Омега 3 (ЕПК и ДХК): 1 капсула дневно;
- Маточина: 2 капкомера или 1 чаша чай с две торбички два пъти дневно;
- L-лизин: 3 капсули от 500 мг два пъти дневно;
- МСМ: 2 капсули два пъти дневно;
- Коприва: 2 капкомера, или 1 чаша чай с две торбички два пъти дневно;
- Шипки: 1 чаша чай дневно;
- Куркума: 2 капсули два пъти дневно;
- Витамин Б12 (аденозилкобаламин с метилкобаламин): 1 капкомер два пъти дневно;
- Витамин Ц (под формата на Микро-Ц): 4 капсули от 500 мг или 1 мерителна лъжица Микро-Ц на прах два пъти дневно;
- Цинк (течен цинков сулфат): до 1 капкомер два пъти дневно.
