Продължение на статията “Лечителят Медиум за депресията (част 1)”
Силно усещане на душата
Според Лечителя Медиум една от основните причини депресията да бъде толкова тежко преживяване за толкова много хора е участието на самата душа в този процес. Зоната, в която попада външното замърсяване или излагане – вътре в мозъка – е именно пространството, в което се намира и душата. Хората, които изпитват депресия, не са бездушни. Напротив, в този период от живота си те се намират в по-дълбока връзка със своята душа, отколкото мнозина, които не преминават през подобно състояние. Те стават силно чувствителни към нейното присъствие. Това е проява на сила, а не на слабост. Депресията представлява реакция на душата, която усеща, че нещо е нарушило вътрешния ред.
При дълготрайна депресия душата разпознава наличие на чужда субстанция, нашественик или външно въздействие, което обитава мястото, където тя пребивава. Това превръща депресията във форма на неразбрано просветление – сигнал, че в тялото се е случило нещо, което не принадлежи там. Не е вина на човека, че това „нещо“ се е озовало в неговото тяло. Душата реагира, като известява за външен натрапник.
Душата на човек, изпитващ депресия, изпраща ясни послания, че съществува проблем, който изисква процес на почистване и възстановяване. Тя подава сигнали и предупредителни знаци към съзнанието и подсъзнанието. Тъй като хората не са научени да разпознават и тълкуват тези вътрешни послания, става трудно да се разбере какво точно не е наред.
Травматична загуба или стрес и надбъбречен стрес
След преживяване на силен прилив на адреналин, предизвикан от емоционален конфликт, травма или шок, душата става свръхчувствителна към всяко следващо отделяне на адреналин. Това важи дори когато адреналинът е от вида „борба или бягство“, предизвикан изкуствено от ежедневната употреба на кофеин. Мозъкът автоматично свързва дори най-леките приливи на адреналин с травмата, преживяна в миналото. Повече за вредните последствия от кофеина може да научите от статиите “Истината за кофеина” и “Защо кофеинът е проблемна храна”.
След първоначалната загуба или тежък момент човек трябва да продължи да се справя с нормалните възходи и падения на живота. Това означава, че реакцията „борба или бягство“ продължава да се активира – понякога от стресови ситуации, друг път от кофеин. Душата свързва тези нови приливи на адреналин с миналите травматични върхови моменти, дори ако човекът вече не мисли за първоначалното събитие. Причината е, че душата е в тясна връзка с подсъзнанието и реагира на невидимите процеси в тялото.
Това е израз на чувствителността на душата – сила, която показва, че тя разпознава две възможности:
• тъга, произтичаща от преуморени надбъбречни жлези (Вижте повече в статията “Проблеми с надбъбречните жлези”.);
• или претоварване на мозъчните клетки с адреналин, което затруднява мозъка да се възстанови от повтарящите се приливи.
Ако тежката депресия започне непосредствено след емоционален удар и продължи дълго, това показва, че зад депресията стои допълнителен, по-дълбок източник. Емоционалната травма може да е отключила една от другите групи фактори, или да е настъпила паралелно с тях, като по този начин е позволила депресията да се задълбочи и задържи.
Наличие на патогени
Според Лечителя Медиум една значима и често неразпозната причина за депресия е наличието на патогени в организма. Когато вируси навлязат в тялото, те произвеждат токсични отпадни вещества. Тези невротоксини могат да достигнат до мозъка и да предизвикат възпаление в мозъчната и нервната тъкан. Душата регистрира това възпаление и реагира чувствително, защото усеща, че в пространството, което обитава, има нещо чуждо. Повече за вирусите и техните отпадни вещества ще научите от статията “Вредители, които ни разболяват – вируси и вирусни отпадъци”.
Има и още един механизъм, обясняващ защо патогените могат да предизвикат депресия: когато един вирус се предава от човек на човек, той носи със себе си информация. Патогенът може да е преминал през поколения хора, през различни житейски обстоятелства и емоционални преживявания – преди да достигне до настоящия си носител.
По този начин вирусът натрупва своеобразен емоционален отпечатък. Той записва енергийното състояние на хората, през които е преминал – особено моменти, в които техните надбъбречни жлези са били активирани в състояние на стрес. Ако някой от тези хора е страдал от депресия, вирусът може да носи следи от тази енергия.
Затова, когато вирусът влезе в нов организъм, той може да излъчва специфична честота – честота, която носи спомен за минали борби, загуби и емоционални състояния на други хора. Някои души са изключително чувствителни и могат да усетят това. Те реагират на присъствието на патогена и неговия енергиен отпечатък – понякога информация, която се проследява десетилетия назад, дори до 80–100 години.
Не всяка душа регистрира тези сигнали. Но при много хора, страдащи от депресия, именно тази чувствителност е активирана. Душата долавя вибрацията на патогена, открива енергийното наследство, което той носи, и реагира на присъствието му като на чуждо тяло, нарушаващо вътрешния ѝ свят.
Токсични тежки метали и токсични химикали
Токсичните тежки метали, дори в минимални количества, оказват тежест върху мозъчната тъкан. При хора с повишена чувствителност на мозъка, присъствието на чужд агент като метал в мозъка може да бъде лесно разпознато от душата. Това не е признак на слабост, а на изключителна чувствителност и способност за откриване на нарушения в мозъчната среда. Повече за токсичните тежки метали ще научите от статията “Вредители, които ни разболяват – токсични тежки метали”.
Токсичните тежки метали също така могат да причинят дисбаланс в електрическите импулси на мозъка, дори и когато този дисбаланс е едва доловим. Душите на някои хора могат да усетят този дисбаланс и да го преживеят като депресивно състояние.
При определени случаи душата може да „разбере“ произхода на металите, усещайки тяхната поява чрез фармацевтични или други увреждания, настъпили както в детството, така и в зряла възраст. Душата също така улавя историческата цена на човешкия живот, свързана с добива на метали, като живака и други, добивани дори преди векове. Металите, предавани през поколения чрез различни форми на излагане, могат да бъдат усетени като страдание и загуба, натрупани в мозъка на съвременния човек.
Токсичните химикали, включително пестициди, разтворители, синтетични аромати, почистващи и хранителни вещества, могат също да проникнат в мозъчните клетки и да бъдат разпознати от чувствителната душа. Повече за тези вредители ще научите от статията “Вредители, които ни разболяват – промишлена химия”.
Не винаги присъствието на тежки метали или химикали води до депресия. Често настъпва емоционална травма, която активира мозъчните „предатели“ и провокира тежко депресивно състояние. Приливът на адреналин, придружаващ травмата, създава силно киселинна среда в мозъка, ускорявайки разпадането на металите. В същото време се изразходват значителни количества хранителни вещества и други мозъчни ресурси за преодоляване на стреса. При здрав мозък, с всички налични ресурси, токсичните тежки метали могат да бъдат неутрализирани, но при изчерпване на тези резерви киселинността и дефицитите позволяват съществуващите замърсители да се проявят, водейки до депресивни състояния.
Дефицити
Дори без наличието на емоционална травма, която изчерпва мозъчните резерви, човек може да изпита дефицити в мозъка. Хората, страдащи от депресия, често описват усещане за липса – сякаш част от тях самите отсъства или че пропускат нещо важно. Това чувство на празнота и неудовлетвореност отразява начина, по който душата открива, че мозъкът няма необходимите критични запаси за оптимално функциониране.
Душата усеща липсата на ключови вещества и микроелементи, като електролити, които са жизненоважни за баланса на нервната система и правилното предаване на електрически сигнали в мозъка. Тези дефицити създават усещане за празнота и изтощение, което се проявява като част от преживяването на депресивното състояние.
Върнете си ума
При хора, страдащи от депресия, особено когато тя е лека и желанието за борба още присъства, често се наблюдава търсене на начини за облекчаване на симптомите и подобряване на настроението. Те се опитват да продължат ежедневния си живот, да се поддържат и да изпитват радост, като извършват дейности като каране на колело, прекарване на време с приятели, посещение при психолог, кратки почивки или отпуск от работа. Те се вслушват в съвети като: „Променете рутината си, потърсете нови преживявания, отидете на почивка“. Всъщност тези действия често представляват опит за изцеление на душата, защото тя сигнализира за физически проблеми в мозъка.
След като се идентифицират потенциалните физически причини за депресия – натрупване на адреналин, излагане на токсини, чужди патогени и дефицити – подходът към лечението може да бъде различен. Справянето директно с тези фактори подпомага процеса на възстановяване на мозъчната функция и постепенно възстановява усещането за цялостност, което е било изгубено.
При по-сериозни и продължителни форми на депресия, които могат да лишат човек от силата за борба и да го доведат до усещане за безизходица, възстановяването започва с грижа за физическите нужди на мозъка. Когато се предприемат конкретни действия за намаляване на надбъбречния стрес, изчистване на токсични вещества и компенсиране на дефицити, човек може отново да се свърже с душата си, да възстанови усещането за себе си и да върне способността си да се бори с депресията.
Ако искате да научите повече по темата за психичното здраве, прочетете статиите:
“Лечителят Медиум за депресията (част 1)”
“Протокол с хранителни добавки при депресия на Лечителя Медиум”
“[Видео] Бих искал повече хора, страдащи от депресия, да знаят това”
“[Видео] Какви са различните видове депресия?”
“Антъни Уилям говори за тревожността”
“Отключващи фактори на тревожността”
“Протокол с хранителни добавки за тревожност на Лечителя Медиум”
“Как сокът от стъблена целина помага при емоционални проблеми”
“[Видео] Мравучкане, изтръпване, тревожност, паник атаки и затруднено дишане”
“[Видео] Основната причина за тревожност и депресия, за която повечето хора дори не подозират”
“[Видео] Защо вашият пристъп на тревожност е по-тежък от този на всички останали”
